Базен поклати глава и се ухили.
— Ама че благороден жест. Но не. Като военен би трябвало да знаеш, че хората ти винаги плащат за твоите грешки.
Базен насочи автомата и застреля в главите мъжете, коленичили от двете страни на Дювал.
— Не! – извика Дювал и скочи на крака, готов да се нахвърли върху Базен.
— Да ги направим ли трима? – попита Базен.
Дювал се закова на място, изгледа го презрително и отново коленичи.
— Добре – каза Базен и хвърли автомата на притежателя му. – Това беше само малка демонстрация. Ако се държиш добре отсега нататък, мога да те оставя жив достатъчно дълго, за да видиш що за сила може да контролира този свят.
29.
Въздушна база
на военноморските сили
„Патъксент Ривър”, Мериленд
Хуан прекара колата през бетонните бариери, предназначени да спрат евентуални опити да се стигне до територията на базата. Двамата с Ерик Стоун, когото Хуан бе взел като технически експерт, приближаваха портала на „Пакс Ривър“, както наричаха базата, в разгара на сутрешния час пик.
Когато стигнаха портала, гласът на постовия се изгуби в рева на двигателите на един кацащ ловец на подводници Р-8 „Посейдон“, но посланието беше ясно. Искаше да види документите им.
На Хуан му се искаше да използват фалшиви документи, с каквито пътуваха обикновено, но за да влязат във военноморска база и да получат достъп до свръхсекретен проект, по настояване на Лангстън Овърхолт трябваше да разчитат на разрешителните си като служители на американското правителство.
Докато постовият изучаваше документите им, един въоръжен с автомат моряк погледна под колата с огледало и провери празния багажник. След като ги пропусна, постовият ги инструктира да продължат към един хангар в южната част на базата.
Докато минаваха покрай редицата F-18 „Хорнет“, използвани за обучение на пилоти, Хуан се възхити на възможностите на Овърхолт да ги вкара в такава секретна военна база. Снимките на подводниците „Пираня“ несъмнено бяха помогнали.
Преди по-малко от трийсет и шест часа „Орегон“ беше оставил „Сиудад Боливар“, след като от спасителната компания им съобщиха, че пътуват към кораба. Тъй като не искаха да рискуват среща с ямайските власти, „Орегон“ продължи към столицата на Доминиканската република Санто Доминго. Там разтовариха поправения катер на Крейг Рийд и платиха за престоя му в най-добрия център за възстановяване в града.
Дребосъкът Гундерсон, главният пилот на Корпорацията, чакаше Хуан и Ерик на летището на Санто Доминго с техния частен „Гълфстрийм“. Четири часа по-късно кацнаха на летище „Рейгън“ и бяха насочени към хангар, намиращ се само на сто метра от брега на Чесапийк Бей. Затворената бяла врата, достатъчно голяма да поеме пътнически самолет, блестеше ослепително на лъчите на слънцето.
Някакъв мъж в кожено яке и джинси махна на Хуан да паркира до странична врата, където стояха на пост двама войници в пълна бойна униформа. Хуан излезе на ободрителния студ. Цивилният, атлетичен мъж с рошава кафява коса и топла усмивка, го посрещна с ръкостискане. Не беше леко смахнатият инженер, когото очакваше да види Хуан.
Аз съм Тайлър Лок – представи се той. – Вие трябва да сте Хуан Кабрило.
— Да, а това е Ерик Стоун. Разбрах, че вие сте водещият разследването и анализа на останките.
— Точно така. Дърк Пит ни каза да ви очакваме и ми разреши да споделим всичко, което открихме. На какво се дължи вашият интерес към случая?
— На Дъглас Пиърсън. Искаме да знаем дали е възможно да е оцелял при инцидента с дрона.
— „Инцидент“ ли? – подсмихна се Лок. – Виждам, че се налага да ви запознаем с прогреса ни дотук.
— Значи сте извадили останките?
— Повече от извадили. Ще ви покажа.
Лок прекара картата си през панела на вратата и въведе код. Електронното резе изщрака и той отвори.
На Хуан му трябваха няколко секунди, докато привикне след ярката светлина навън, и двамата с Ерик последваха домакина си. Когато беше в състояние да се фокусира, пред очите му се разкри странно несъответстваща гледка – десетина работници, реконструиращи кораб в хангар за самолети.
Само предната част на съда бе непокътната. Останалото представляваше най-големият пъзел на света. Парчетата се поддържаха от стоманено скеле; повечето бяха почернели и огънати, но въпреки това бяха напасвани толкова точно, че силуетът на някогашния кораб се разпознаваше с лекота.
От дясната му страна имаше по-малко скеле с останките на дрона, който се беше забил в него. Парчетата бяха по-малко, но характерната V-образна форма се различаваше ясно.