— А второто? – подкани го Хуан.
— Не е криел презрението си към начина, по който Америка пропилява възможностите си да оправи света, и как прахосва технологичното си превъзходство, особено предимствата си в оръжейната област. Смятал, че световните лидери са прекалено корумпирани, слаби или задължени на необразованите си избиратели, за да решат проблеми, които според него имали прости решения. Престъпност, войни, глад, замърсяване, болести, недостиг на енергия и вода – всички тези проблеми можели да бъдат решени, ако един човек с подходящата технология, интелект и безскрупулна визия, необременена от сантименталност, се съсредоточи върху голямата картина и принуди лидерите да правят онова, което той смята за най-добро за планетата. Познайте за кой човек става дума.
Хуан бавно кимна, докато последиците се оформяха в ума му. Сега разбираше защо откритието, че оцелелият е Кензит, е разтревожило толкова Лок и Уестфийлд. И макар да знаеха, че е убил трима души, за да инсценира смъртта си, те нямаха престава, че той сега е наел ударни отряди от хаитяни и едва не затри целия екипаж на „Орегон“, като ги е проследил, без да оставя никакви следи. Съдейки по твърдението на убиеца, че след по-малко от четири дни светът няма да бъде същият, физикът или беше напълно откачил, или бе на път да постигне някаква своя също толкова откачена цел.
— Кензит имал ли е изобщо някакви приятели? Някой, който би могъл да заподозре плановете му?
— Нямал е семейство и не се е срещал с никого извън работата си. Един от колегите му спомена, че го е чул да говори на Пиърсън за някакъв дневник, който получил като наследство. Пиърсън знаел немски и Кензит искал да му преведе нещо. Колегата му сметнал това за необичайно, защото бил единственият случай, в който Кензит говорел по личен въпрос. И си спомни също кратък откъс от разговора, след което Кензит рязко го прекратил и никога повече не го повдигнал – нещо за немски учен, за кораб на име „Рорайма“ и споменаване на Оз.
— Оз като „Вълшебникът от Оз“ ли? – попил Ерик.
— Аз попитах същото – отвърна Уестфийлд. – Човекът каза, че така му се сторило.
— Кензит може да е имал предвид Австралия – допусна Хуан, имайки предвид, че австралийците наричаха така страната си.
Уестфийлд сви рамене.
— Трудно е да се каже без повече информация. Направихме справка за „Рорайма“. Открихме три кораба с това име. Единият с малък товарен съд и в момента плава под бразилски флаг. Вторият е параход от деветнайсети век, който заседнал в плитчини, но бил спасен и по-късно капитанът си построил викторианско имение, което кръстил на кораба. Сега е хотел.
— А третият? – попита Хуан.
— Той е най-интересният – отговори Лок. – Потънал е в пристанището на Сен Пиер през 1902 година, когато изригнал вулканът Мон Пеле. Доколкото разбрах, сега бил туристическа атракция. Въпросът е защо Кензит е проявявал интерес към някой от тези кораби. Не успяхме да открием никаква причина.
— Аз познавам човек, който би могъл да открие – каза Хуан.
И имаха късмет, че Сен Жулиен Перлмутер е съвсем наблизо до Вашингтон.
30.
Порт о Пренс, Хаити
Вонята от пристанището правеше проверката на товара противно занимание, но оборудването бе твърде важно и Лорънс Кензит не можеше да си позволи да остави задачата на руските учени и техници, които беше наел от една закрита лаборатория за разработка на термоядрени оръжия. Съдържанието на контейнера беше жизненоважно, ако искаха тестовете за втората фаза на „Сентинел“* да завършат навреме. Трябваше да научи веднага дали няма нещо повредено или липсващо, което беше напълно възможно, като се имаше предвид, че купуваше цели си хардуер на черния пазар.
[* Бдящ, пазител (англ.). – Б.пр.]
Физикът извика по списък групата, която разопаковаше контейнерите, за да бъдат натоварени на камиони за трудния преход по изровените пътища до крайната им цел. Въпреки ниския ръст и пискливи си глас, Кензит беше уверен, че екипът ще изпълни заповедите му и ще се погрижи чупливите инструменти да пристигнат невредими и готови за изпитанието.
Едва функциониращото пристанище, сериозно разрушено от земетресението през 2010 г., което уби четвърт милион души, служеше като сериозно напомняне защо светът има нужда Кензит да предприеме драстични действия, за да го спаси от самия него. Навсякъде се извисяваха купища боклуци. Срутилите се при труса сгради си оставаха в развалини. Един подемен кран беше килнат насред пристанището като Наклонената кула в Пиза, а основата му беше изцяло под водата. Мършави деца ровеха из боклуците и търсеха всякакви отпадъци, които могат да се продадат.