Усмивката на Уошбърн изчезна, за да се смени с подигравателна физиономия.
— За какъв се мислиш бе, съсел дребен?
— Наричали са ме как ли не през живота ми, така че си спестете мъжкарските пози. Разполагам с видеозапис, на който убивате човек. Можете да си тръгнете сега и да бъдете осъден на смърт или доживотен затвор. Може да се опитате да ме убиете и Базен ще ви счупи врата, преди да стигнете до мен. Или можете да правите каквото ви казвам и да станете президент на Съединените щати. Избирайте.
Уошбърн погледна към Базен, после отново към Кензит и осъзна, че е напълно превъзхождан както физически, така и умствено. Презрителната му усмивка се стопи.
— Добре. Но защо ме доведохте на това затънтено място? То смърди в буквалния смисъл на думата.
— Така става, когато имате град с население три милиона души и без работеща канализация. На ваше място не бих плувал в пристанището. Ще се повозим на „Виктория“.
Кензит посочи бялата трийсетметрова яхта клас „Люрсен“ със сателитна чиния на предната палуба.
— На круиз ли отиваме? – попита Уошбърн.
— Първо ще ви покажа комплекса си. Място, което наричам Оз.
Устните на Уошбърн се извиха нагоре.
— Шегувате се.
— Дотук шеговито ли бях настроен?
Уошбърн вдигна ръце.
— Добре. Оз. Къде се намира това място?
— Няма да разберете, но ще ви го покажа, защото искам да повярвате, че мога да правя всичко, което казвам, че мога.
— И какво по-точно е това?
— Разполагам с революционно нова система за наблюдение. Система, която трябва да бъде видяна, за да се повярва в съществуването й. Нарича се „Сентинел“. Освен това искам да бъдете с мен, когато завършим най-важната си мисия благодарение на способностите на „Сентинел“. Дадохте ли на компанията си извинението, което ви казах?
Уошбърн кимна.
— Тук съм, за да видя как върви помощта ни след земетресението в Хаити.
— Добре. Това ще издържи на проверка. Не че някой ще заподозре, че имате нещо общо с онова, което ще се случи.
— И какво е то?
Кензит не обърна внимание на въпроса му.
— Кой стои на пътя ви за следващите президентски избори?
— Все още никой не е обявил намеренията си, но Джеймс Сандекер има преднина като вицепрезидент, ако възнамерява да седне на президентския стол. Да не искате да кажете, че имате нещо и за него?
— Не, той е противно чист. Но вие ще се нуждаете от предимство, за да спечелите първичните избори. Затова ще трябва да ви направим вицепрезидент.
— И как ще стане това?
— Ще убия Сандекер.
Уошбърн се опули.
— Искате да участвам в убийството на вицепрезидента на Съединените щати?
— Вече сте убивали. Ще трябва да убивате отново, ако станете президент, просто ще пращете дронове и войници да го правят вместо вас. Вътре в играта сте, също като мен.
— И мислите, че убиването му ще ме направи президент?
— Вие бяхте вторият кандидат за вицепрезидент на изборите. Почти със сигурност щe ви посочат като заместник, с което моментално ще се превърнете в основен претендент.
— Но това е безумно! Дори да се съглася да играя по свирката ви, никога няма да успеете да го постигнете. Тайните служби охраняват и него, не само президента.
— Останете това на мен.
Уошбърн по изгледа с неразгадаемата физиономия на политик от кариерата.
— Щом залагам всичко, мисля, че заслужавам да знам какво сте намислили.
Кензит въздъхна раздразнено, но реши, че вече няма да има вреда, ако разкрие целта на мисията. Всички електронни устройства на Уошбърн бяха конфискувани от Базен, така че нямаше начин той да предаде информацията на някого преди работата да бъде свършена. А тогава щеше да е твърде късно да се измъква.
— След три дни вицепрезидентът ще се връща от среща на върха в Рио де Жанейро – каза Кензит. – Докато лети над Карибско море. „Еър форс 2“ ще бъде свален.
31.
Джорджтаун, Вашингтон,
окръг Колумбия
Хуан никога не се беше срещал лично със Сея Жулиен Перлмутер, но се бе консултирал с него на няколко пъти при минали мисии, а за последно относно една потопена китайска джонка на име „Спокойно море“ Когато Тайлър Лок спомена за потенциала връзка между Кензит и кораба „Рорайма“, първата работа на Хуан след напускането на базата бе да се обади на Перлмутер. Морският експерт се зарадва да научи, че Хуан е наблизо, и като виден любител на добрата кухня настоя той и Ерик да му гостуват у дома за късен обяд.