— Що за свидетелства е търсил Лутцен? Защо му е на един физик да обикаля Карибско море заради работата си?
— Отговорът може да се намира в „Рорайма“ – каза Перлмутер. – Лутцен е бил запален фотограф.
Ерик поклати глава.
— Онзи филм е киснал в топла солена вода повече от сто години. Сигурно нищо не е останало от него.
— Не е задължително – възрази Перлмутер. – Възможно е стъклените негативи, които са се използвали по онова време, да са останали непокътнати, ако контейнерът им е бил херметично затворен. Франк Хърли, фотографът от експедицията на Шакълтън, е спасил снимки, останали под вода, защото са били прибрани в плътно затворени поцинковани кутии. Ако доктор Лутцен е бил също толкова съвестен, възможно е фотографиите да са оцелели.
— Ако изобщо са още там — усъмни се Хуан. – Не може да се каже, че Мартиника е затънтено място. Водолазите претърсват онези останки от десетилетия.
— Може би не толкова старателно, колкото си мислите. „Рорайма е потънал на четирийсет и пет метра, дълбочина, която е недостъпна за повечето любители водолази. Подобни дълбочини могат да достигнат най-подготвените водолази, а малцина от тях биха се заели да изследват вътрешността, като се имат предвид опасностите заради ръждивия метал.
— Ще отнеме доста време да претърсим кораба, тъй като не знаем коя е била каютата му – отбеляза Ерик.
Перлмутер се ухили лукаво.
— Мисля, че мога да ви помогна и с това. – Той отново се втурна навън и се върна с голям сгънат лист, който разстла на масата. Това бе план на палубите на „Рорайма“.
— Добре, убедихме те – подхвърли Ерик. – Нямате нужда от компютър.
Макар че нямаше как да знае коя точно каюта е заемал Лутцен, Перлмутер посочи къде са се намирали помещенията за пътниците и по този начин значително стесни параметрите на търсенето им.
— Може ли да снимам? – попита Ерик.
— Разбира се – отвърна Перлмутер и махна към плановете. – А когато най-сетне ми се удаде възможност да видя фантастичния ви кораб, ще очаквам да ме разведете из него.
— Абсолютно.
След като Ерик приключи със снимките, Перлмутер ги поведе към изхода.
— Да се отбиете отново някой ден. И да ми кажете, ако и вие намерите Оз.
— Надявам се да не се натъкнем на летящи маймуни – каза Хуан и му смигна.
— Аз също – съгласи се Ерик. – Винаги ме карат да откачам от страх. – Когато видя погледите на другите двама, бързо добави: – Когато бях малък. Не сега.
Перлмутер се разсмя гръмогласно и след като Ерик почеса за последно Фриц, затвори вратата след тях.
Малко след като излязоха на пътя, позвъни Овърхолт,
— Хуан, открихме преводаческата фирма. „Глобал Транслейшън Сървисис“.
— Доста бързо сте свършили работата.
— Спомниха си, защото поръчката била много странна. Кензит накарал преводача да направи превода си на ръка, за да не остават файлове.
— Бих искал да говоря с преводача.
— Това ще бъде проблем – зловещо рече Овърхот.
— Защо?
— Мъртъв е. Ударен от кола преди четири месеца. Шофьорът избягал.
Хуан се намръщи.
— Подобни съвпадения никак не ми харесват.
— На мен също.
— Има ли друг, с когото бих могъл да разговарям? Може да си спомня нещо.
— Преводачът е работил за човек на име Грег Хорн. Той може да се съгласи да говори с теб.
— Къде се намира фирмата?
— В Манхатън. В центъра. Работи много за ООН.
Хуан погледна часовника си.
— Можем да стигнем там за два часа.
— Аз ще уредя нещата.
След като вдигна на пожар Дребосъка Гундерсон да подготви самолета за полет до Ню Йорк, Хуан се увери, че връзката е сигурна, преди да се обади на Макс, който в момента командваше на „Орегон“.
— Как са гостите ни? – попита той.
— За господин Рийд ще се грижат медицински сестри, които са такива красавици, че ми се иска аз да бях простреляният. Катерът му е напълно поправен и готов да отплава за Ямайка, когато той реши, че може да го направи.
— Ами Мария Сандовал?
— Настанена е в най-добрата ни каюта за гости и има постоянен ескорт до фитнес залите, трапезарията и палубата. Май е останала с впечатление, че се занимаваме с някаква високотехнологична контрабандна операция.
— Добре. Но тя може да си тръгне по всяко време, когато пожелае.
— Мисля, че няма нищо против да остане няколко дни. Една нейна приятелка й съобщи, че апартаментът й бил разбит, затова смята, че не е зле да се покрие за известно време. Срещата с господин Перлмутер полезна ли беше?
— Повече, отколкото се надявахме – отвърна Хуан и разказа на Макс какво са открили относно „Рорайма“ и за връзката между Кензит и мъртвия преводач от Ню Йорк.