— Май усещам накъде вървят нещата – каза Макс, след като Хуан завърши.
— Потегляй към Мартиника. Би трябвало да успеете да стигнете дотам за дванайсет часа. Когато приключим в Манхатън, ще отлетим направо натам. Но не ни чакайте. Започнете да се гмуркате веднага щом пристигнете. Ерик ще ти прати плановете на кораба, за да знаеш къде да търсите.
— Вече ги получих.
— Добре. И не казвай на Овърхолт къде отивате, ако се обади. Не знаем как работи системата за наблюдение на Кензит, нито докъде може да стигне. – Ерик, Мърф и Хали бяха обезопасили напълно всички системи за комуникация, така че Хуан беше сигурен, че никой не подслушва този разговор.
— Мислиш, че може да е проникнал в ЦРУ ли? – полита Макс.
— Вероятно не, но това е риск, който не искам да поемам. Снимките в „Рорайма“ може да се окажат единствената ни следа за откриването на Кензит. Ако той научи за тях и ги прибере преди нас или ги унищожи, може никога да не го открием.
32.
Манхатън
Не беше трудно да проследят белия микробус през оживения трафик на Ню Йорк. Логото в зелено и сиво на задната врата, изобразяващо тропически лиани, пълзящи по небостъргачи, служеше като мишена, която можеше да се забележи и от няколко пресечки разстояние. Ектор Базен беше по петите му, откакто микробусът на куриерската фирма „Ърбън Джънгъл“ беше напуснал склада на компанията.
— Не изпускай светофара – заръча той на шофьора. – Нямаме време да се връщаме и да следим друг микробус, ако изпуснем този.
— Слушам, сър. – Шофьорът задмина спрял автобус и натисна газта. При тези задръстени улици нямаше никакъв шанс водачът на микробуса да заподозре, че го следят.
След като качи Браян Уошбърн и Лорънс Кензит на хеликоптера, за да посетят „Сентинел“, Базен взе един от двата частни самолета и отлетя направо за Ню Йорк с информацията, че Хуан Кабрило и спътникът му ще посетят града. Мисията на Базен бе да ги пресрещне и да сложи край на разследването им, преди да е отишло прекалено далеч.
Микробусът зави надясно по една спокойна уличка в Гринидж Вилидж и спря неправилно пред сграда с табела на счетоводна къща. Шофьорът – бял мъж, мъничко по-нисък от Базен, облечен във фирмена униформа, състояща се от черен панталон, зелена риза, сако и шапка, всичките с логото на компанията – слезе от колата с пакет в ръце, присви се от мразовития вятър и побърза да влезе вътре.
Базен слезе, помъкнал своя пакет – кутия с размерите на самун хляб. Приближи небрежно микробуса откъм дясната страна и се увери, че никой не го гледа. Подобно на куриера, малцината минувачи по улицата бяха забили погледи в тротоара и гледаха да се скрият от вятъра.
Шофьорът беше заключил микробуса, но Базен пъхна тънка метална лента в рамката на прозореца и се справи с ключалката за секунди. Рязко дръпна нагоре, отвори вратата и се вмъкна вътре.
Заключи, намести се зад седалката на шофьора, извади глока си и зачака. Минута по-късно чу бързото приближаване на стъпки. Вратата на шофьора се отвори и в купето нахлу студен въздух. Куриерът се настани на мястото си със скърцане на пружини и хвърли четеца на електронни подписи на седалката до себе си.
Базен опря пистолета отстрани в ребрата му.
— Хей! – стреснато извика куриерът. Погледна надолу, видя оръжието и добави: – Господи!
— Тръгвай – нареди му Базен.
— Да, да. Добре, човече. Само не стреляй. – Той запали двигателя и потегли напред.
— Как се казваш? — попита Базен.
— Ленард О’Ший. Къде отиваме?
— Ще ти кажа къде да завиеш, Ленард.
— Не ме убивай, човече.
— Няма да ти направя нищо, стига да изпълняваш каквото ти казвам — с успокояващ тон каза Базен. – Разбираш ли?
О’Ший кимна така енергично, че тилът му се удари в облегалката за глава.
— Добре. Продължавай напред.
Караха десетина минути, докато Базен не му нареди да влезе в пуста алея на Хелс Кичън. О’Ший паркира и постави ръце на волана. Погледна умоляващо Базен в огледалото.
— Виж, човече, вземи каквото искаш. Така или иначе е застраховано. Пратките са предимно на богати банкери, които си продават разни неща един на друг. Няма да им липсват.
— За съжаление, Ленард, не съм тук за това.
На лицето на О’Ший успя да се изпише объркване, преди Базен да го халоса с пистолета в слепоочието. Ударът просна човека в безсъзнание, но Базен трябваше да е сигурен, че няма да се свести и да привлече внимание. Той издърпа О’Ший от шофьорското място и счупи врата му, след което го положи на пода между пакетите.