Хорн се размърда на стола си.
— Господин Кочран, може би е най-добре да помолите господин Кензит да се свърже с мен. Не мога да споделя поверителна информация без неговото писмено разрешение.
Хуан вдигна ръка.
— Разбирам. Не искам да разгласявате нищо, което би нарушило инструкциите на клиента ви.
— Освен това, макар че мога да превеждам научен текст от немски, това не означава, че разбирам самата наука.
— Това е напълно разбираемо. Но ако ми позволите само да погледна…
Хорн рязко стана.
— Господин Кочран, не разполагаме с копие на документа и съм възмутен от намека, че бихме злоупотребили по такъв начин с доверието на клиент.
Хуан също се изправи. По-нататъшното притискане нямаше да доведе до нищо. Но според преценката му за охраната на сградата изобщо нямаше да е трудно да проникнат още вечерта и да снимат дневника, който очевидно се държеше в онзи шкаф.
— Съжалявам, но не мога да направя нищо повече за вас – каза Хорн, докато изпращаше Хуан в лобито. Всички преводачи вече си бяха тръгнали и рецепционистката беше единствената останала служителка в офиса. – Моля, кажете на господин Кензит да ми изпрати нотариално заверено искане и проверка на автентичността на превода и с радост ще ви помогна.
Момичето му връчи пратката, оставена на рецепцията.
— Това дойде спешно от ООН, господин Хорн.
— Благодаря, Джил – отвърна той и взе кутията под мишница. – Довиждане, господин Кочран.
Хуан стисна ръката му и Хорн се върна в кабинета си. Хуан звънна на Ерик да разбере къде е и погледна надолу към улицата с надеждата, че ще го забележи.
Не го видя, но куриерът от „Ърбън Джънгъл“ още беше там и гледаше към сградата. Щом зърна лицето му, Хуан моментално го позна.
Беше същият, който се беше опитал да го убие в Ямайка. За момент Хуан си помисли, че убиецът го чака да излезе от сградата.
И тогава си спомни пратката.
Чу как Хорн затваря вратата след себе си. Убиецът видя, че Хуан го гледа, и му махна с гадна усмивка. Вдигна малък черен предмет в ръката си, за да му го покаже. Палецът му беше надвиснал над червено копче. После с рязко и категорично движение се спусна надолу.
Хуан се метна през рецепцията и подхвана Джил, преди тя да е осъзнала какво става, като я закри с тялото си. В мига, в който паднаха на пода, от кабинета на Грег Хорн се разнесе оглушителен взрив и по бюрата на преводачите се посипаха парчета разбито стъкло и паркет.
Хуан тръсна глава, за да я проясни, и скочи на крака да помогне на Хорн, но нямаше какво да направи. Стаята беше изпълнена с дим и пламъци. Експлозията беше толкова силна, че бе разбила пожарогасителната система и навсякъде пръскаше вода.
Джил се бе свила на кълбо и пищеше като обезумяла. Хуан я вдигна на ръце и я отнесе на стълбите, където много други хора бягаха от пожара. Тя беше в състояние да ходи, така че той я прегърна през раменете и я поведе, като се оглеждаше непрекъснато за убиеца.
Когато излязоха от сградата, пожарните и линейките вече пристигаха. Хуан предаде Джил на един парамедик и пресече тичешком улицата.
Микробусът на „Ърбън Джънгъл” беше изчезнал. Ерик си проби път през тълпата зяпачи.
— Председателю! Добре ли си?
Хуан кимна.
— Пак бяха хаитяните. Знаели са, че идваме.
— Как? Изключихме всички устройства, които може да се проследят.
— Не знам. Системата им за следене явно е по-мощна, отколкото предполагахме. Трябва да са разбили кодирането на комуникациите ни.
— Трудно ми е да го повярвам.
Хуан погледна към пламъците, бълващи от петия етаж.
— Мисля, че трудността ти да повярваш гори там.
— Не успя ли да се сдобиеш с копие на дневника?
— То съществуваше, но Хорн отказа да ми го покаже. Сега е горе в дима, заедно с единствения човек, освен Кензит, който го е чел.
Полицейските коли започнаха да пристигат на групи.
Да вървим – подкани Ерик – оставих колата на следващата пресечка.
Все пак се сдобих с някаква информация – каза Хуан, докато търкаше раздразнените си от дима очи.
— Каква?
— В дневника на Лутцен изобщо не се споменава, че е доктор.
Ерик се замисли за момент, после се ококори.
В книгата на господни Перлмутер пишеше, че хабилитацията му е продължение на работата му в Берлинския университет.
Хуан кимна.
— Докторската му дисертация би трябвало да се пази в библиотеката. Трябва да разберем върху какао е работил.
— И тъй като дневникът не споменава дисертацията му, Кензит може да не знае за съществуването й. Мога да проверя онлайн дали все още е в библиотеката.