— Не. Не знаем до каква степен Кензит е проникнал в мрежата ни, нито как работи системата му. Ако разбере, че търсим дисертацията, хората му могат да ни изпреварят и да я унищожат, както направиха с копието на дневника у Хорн.
— Значи не можем да кажем дори на момчетата на „Орегон“?
Хуан поклати глава.
— Ще им разкажем за станалото тук и че може би си имат компания в Мартиника, но само ти и аз ще знаем къде отиваме. Няма да кажа дори на Дребосъка. Ще научи, че летим за Берлин едва когато стигнем „Ла Гуардия“.
33.
Сен Пиер, Мартиника
В началото на двайсети век около дузина товарни кораби са били на котва на мястото, където сега се намираше „Орегон“, единственият голям съд наоколо. Макар че пристанището на Сен Пиер бе пълно с платноходки и яхти, дните на града като търговска и културна перла на Карибите приключили с изригването на Мон Пеле. Оживеният град с население трийсет хиляди души бил възстановен през следващите десетилетия с очарователни къщички с червени керемиди и каменни църкви, но броят на жителите му така и не надхвърлил пет хиляди след онзи съдбовен ден.
Макс Хенли не можеше да вини хората, че не са желаели да се върнат. Спящият вулкан продължаваше да се извисява над градчето, а и Сен Пиер бе преживял катастрофа и преди изригването. По време на скоростния преход от Доминиканската република Макс откри, че Сен Пиер е бил разрушен и повече от век по-рано, през 1780 г., от най-силната буря в историята на Атлантика, при която вълните достигали височина седем и половина метра. Над девет хиляди души загинали по време на бедствието.
Днес сякаш нищо не заплашваше градчето, с изключение на бурята, която вдигаше вълни в пристанището и пердашеше улиците с дъжд. Мон Пеле се извисяваше мълчаливо и склоновете му бяха покрити със зеленина, която се бе втурнала да завземе богатата почва; върхът бе обвит в сиви облаци, но прогнозата обещаваше синьо небе за следобеда.
Докато изгревът осветяваше оловното небе, Макс гледаше как началникът на пристанището се връща на брега с малкия си катер. Обикновено Хуан поемаше местните власти, но този път задачата беше останала за Макс и той смяташе, че е свършил прилична работа, убеждавайки началника, че екипажът на „Орегон“ ще се наслаждава на пейзажа, докато чака товара да пристигне на кея им във Фор дьо Франс.
В действителност екипажът на „Орегон“ работеше здравата вече два часа и изследваше останките на „Рорайма“, като водолазите действаха колкото се може по-бързо, докато мястото е изцяло на тяхно разположение. След като бурята отминеше, трябваше да прекратят работа, за да не събудят подозрението на водолазите любители, които щяха да започнат да се гмуркат следобед.
Макс слезе до басейна, където кипеше трескава дейност. Последната група водолази тъкмо се прибираше през вратата на дъното. Майк Троно свали маската си и се качи по стълбата.
— Някакъв напредък? – попита Макс.
Майк поклати глава и започна да сваля костюма си.
— Палубите на „Рорайма“ са били изцяло от дърво. Изгнили са още преди години и са се срутили. Голяма част или са били унищожени от вулкана, или при хлътването на надстройката. Останала е само металната обвивка, но и тя е цялата надупчена. Части от корпуса може да се срутят отгоре ни, ако не внимаваме. Продължаваме да претърсваме онази част, където според Перлмутер са се намирали каютите, но за един век са се натрупали много корали и работата върви бавно. Кутията може да е погребана и под три метра развалини.
Макс се усмихна.
— Но пък, от друга страна, това означава, че може да е непокътната. Гайгеровият брояч нищо ли не показва?
Когато Хуан спомена, че работата на Лутцен е била свързана с радиоактивността, Макс направи справка и откри, че тя е била открита само седем години преди изригването на Мартиника, така че навремето е била сравнително ново явление за науката. Ако Лутцен е взел със себе си нещо радиоактивно и то все още бе сред вещите му, засичането му можеше да ги отведе до снимките. „Орегон“ разполагаше с два гайгерови брояча и Макс прати единия от тях долу с водолазите, които претърсваха по-здравите части на кораба.
— Абсолютно нищо. Ако долу има нещо радиоактивно, радиацията може да не прониква през останките.
— При нормални обстоятелства това щеше да е добре, но не и в нашия случай. Хапни нещо преди следващото гмуркане. – Майк имаше вид на човек, който не би се отказал и от малко сън, тъй като бяха планирали операцията по пътя, така че да бъдат готови за работа веднага щом пристигнат. – И няма да е зле да подремнеш.