— Точно в този ред – съгласи се Майк и тръгна със залитане към трапезарията.
Макс отиде в оперативния център, където Хали го повика незабавно.
— Имаме сведения кой е кандидат-убиецът на председателя – съобщи той. – От ЦРУ много ни помогнаха.
Най-сетне добри новини – Въздъхна Макс.
Преди експлозията в Ню Йорк камерата в очилата на Хуан беше записвала, докато той гледаше надолу към атентатора. Хуан изпрати записа на Макс, който незабавно разпозна мъжа като същия, който бе атакувал рибарския катер на Рийд. Този тип определено не се отказваше. Оттогава идентифицирането му бе първостепенна задача на Хали.
— И кой е той? – попита Макс.
Хали му връчи разпечатка с основната информация.
— Наемник на име Ектор Базен, хаитянин като всички останали, които се опитаха да ни избият в Ямайка. Бивш командос от Чуждестранния легион. В момента обучава своя собствена армия в база някъде извън Порт о Пренс. Именно затова са притежавали и уменията, и ресурсите да опитат да ни премахнат.
— Той ли подслушва комуникациите ни?
Хали сви огорчено устни.
— Още дори не знам как го правят, да не говорим кой. Имаме възможно най-сигурната система за връзка. Дори от НАСА биха се изпотили здравата, за да разбият кодирането ни.
— Базен е само мускулът обади се глас от другия край на помещението. Мърф дори не откъсна поглед от екрана, нито пусна джойстика, с който работеше.
— Кензит трябва да е мозъкът зад това.
— Прати по имейл информацията за Ектор Базен на Хуан.
— Дори ако може да бъде прехваната ли?
— Ако си получил сведенията от ЦРУ, Базен може вече да знае, че е компрометиран. Но не искам Хуан да действа слепешком, каквото и да прави. Поне ще знае с кого си има работа. – Макс отиде при Мърф
— Срещал ли си се някога е Кензит, докато работеше за военните?
— Не, но съм чувал за него. Всички, занимаващи се с разработка на оръжия, са чували за него. Безспорен гений, но и истинска откачалка. – Мърф едва сега отмести поглед от екрана. – Чудно ми с дали не казват същото и за мен.
— Ще се почувстваш ли по-добре, ако е така?
— Може би.
— В такъв случай съм сигурен, че го правят. Кажи, Шерлок, имаш ли някакви теории какво представлява тази тайна система за наблюдение на Мориарти? Появата на Базен в Манхатън точно когато Хуан е посещавал преводача не може да бъде съвпадение?
— Не е ли очевидно?
— Не.
— Той знае всичко, което правим.
Макс завъртя очи.
— Е, тази част е очевидна.
— Което означава, че може да чува какво казваме.
— Тоест, когато говорим по телефона ли?
— Възможно е. Но това не обяснява откъде е разбрал, че ще бъдем в Ямайка. Обсъждахме го само веднъж, на борда на „Орегон“.
— Ох, я стига! Да не искаш да кажеш, че Кензит е сложил бръмбари на „Орегон“?
— Когато елиминираш невъзможното, онова, което остава, трябва да е истината, колкото и невероятна да изглежда.
— Претърсихме кораба три пъти. Няма никакви подслушващи устройства.
— Кажи го на Артър Конан Дойл, не на мен – изсумтя Мърф.
— Както и да е, радвам се, че Хуан не ни каза къде отива. Време е да се сдобием с някакво предимство пред Лорънс Кензит.
— Още не сме приключили с търсенето тук.
— Ти видя ли нещо?
Мърф разтърка очи. Работеше вече три часа без прекъсване.
— Като не броим няколко счупени чаши за чай и чифт очила, нищо.
Той управляваше най-малкото устройство с дистанционно управление на „Орегон“ – робот, наречен Малкия маниак. С него Мърф изследваше онези части от кораба, които бяха твърде опасни за водолазите.
Сигналът достигаше до „Орегон“ по свързващ кабел. Дори на дълбочина четирийсет и пет метра ярките цветове под светлините на робота бяха изумителни. Морски камшици, таралежи, гъби, риби пеперуди и куп други морски създания бяха превърнали изкуствения риф в свой дом. Там, където не беше покрита с корали, стоманата беше ръждясала след повече от сто години в топлата солена вода. Единствените запазени следи от хората бяха случайни керамични или стъклени предмети, които бяха неуязвими за разяждащото въздействие на солта.
Макс смяташе за съмнително твърдението на Перлмутер, че е възможно контейнерът със снимките да се е запазил. Единствената им надежда бе стъклените плаки да се пазят в поцинковани кутии, чийто горен слой да е окислен достатъчно, за да предпазят метала отдолу от разпадане.
Макс гледаше как Мърф насочва робота през една цепнатина, без да храни особена надежда, че ще намерят нещо. Надяваше се, че търсенето на Хуан ще даде по-добри резултати. Много му се искаше да знае какво точно търси председателят.