До камиона спря туристически автобус. Паске се усмихна. Точно това чакаше. Двама заложници със сигурност нямаше да бъдат достатъчни, ако екипажът на „Орегон“ реши да насочи оръжията си към него и хората му. Макар че хората от Корпорацията наричаха себе си наемници, Паске знаеше, че не биха наранили цивилни, което улесняваше работата му неимоверно.
Излезе навън и загледа как двайсетимата туристи слизат от автобуса. Екскурзоводът им стана от мястото на шофьора и Паске му махна да дойде,
— Къде е капитан Батист? – попита екскурзоводът.
— Вътре в подводницата и подготвя всичко – отговори Паске и се ухили. – Приготвили сме ви специално пътуване днес.
Паске мислено изчисли колко време ще им потрябва да вържат ръцете и очите на туристите, след което да стигнат до потъналия кораб. Не искаше да оставя прекалено много време, след като изхвърлят бидоните. Реши, че времето е подходящо да започне обратното отброяване.
Натисна копчето в джоба си. Детонаторите в дванайсетте бидона се включиха едновременно. До експлозията оставаха шейсет минути.
34.
Берлин
От официалното начало на пролетта бяха минали няколко седмици, но зимата в Германия не се предаваше лесно. Десетсантиметров пухкав сняг покриваше берлинските улици, а снежинките продължаваха да се сипят. Кацането на летище „Тегел“ в северозападната част на града бе съпроводено с доста друсане, но Дребосъка Гундерсон приземи самолета на пистата без никакъв проблем. Пилотът смяташе да подремне в кабината, докато Хуан и Ерик приключат екскурзията си до Хумболтовия университет в Берлин.
Хуан взе последната кола с двойна предавка от платения паркинг – „Ауди“ комби, което досега се беше представяло чудесно. Единствено магистралите бяха почистени със снегорини, а пътищата и страничните улички тънеха в киша. Автобусите и автомобилите с двойна предавка едва пъплеха, докато вездесъщите трамваи се движеха с лекота, без да са спирани от снега.
След като пристигнаха, Ерик трябваше да рискува и да влезе онлайн в каталога на библиотеката, за да провери дали дисертацията на Лутцен все още се намира в основния кампус на университета, или е някъде в множеството пръснати из града библиотеки. Щяха да са били много път за нищо, ако дисертацията е била изхвърлена, унищожена при бомбардировките през Втората световна война или ако изобщо не е била каталогизирана.
Докато Ерик се ровеше в библиотечната база данни, Хуан направи няколко бързи обиколки по берлинските улици, за да се увери, че не ги следят. Макар да бяха взели всички предпазни мерки, за да не позволят на Лорънс Кензит да разбере къде отиват, Хуан изпитваше натрапчивото чувство, че пропускат нещо, някакво парче от пъзела, което дава възможност на Кензит да следи движението им.
Информацията на Макс за Ектор Базен само потвърди, че Кензит е готов да стигне до крайности, за да запази плановете си в тайна. Толкова опитен, а брутален наемник като Базен не излизаше евтино, а взривяването на офис в Манхатън беше огромен риск.
— Имам резултат – съобщи Ерик. – Гюнтер Лутцен. Реален човек е. Докторант по физика. Предал дисертацията си през 1901 г.
— Моля те, кажи ми, че още е в библиотеката – каза Хуан. – Дребосъка няма да е щастлив, ако ни види да се връщаме с празни ръце.
— Има я на фиш, но е странно, че не е дигитализирана. Ще трябва да я видим с очите си.
Хуан кимна, доволен, че са дошли в Берлин. Ако бяха потърсили онлайн с надеждата да прочетат дисертацията в Ню Йорк, щяха да разкрият на Кензит истинските си намерения.
— Къде можем да я намерим?
— В специалната колекция в центъра „Якоб и Вилхелм Грим“.
— Библиотека, кръстена на братя Грим? Колко подходящо. Да се надяваме, че тази приказка е от онези с по-щастлив край.
— Нова сграда в центъра на Берлин. Преместили са всички книги по естествени науки в друга библиотека, но повечето от старите дисертации и редки документи са в центъра „Грим“. За наш късмет, намираме се на десетина минути път от него. Знам маршрута.
— Можем ли да изнесем дисертацията?
— Не. Много е стара и може да се разглежда само в библиотеката. На всичкото отгоре нямаме библиотечна карта.
След като се увери, че нямат опашка, Хуан потегли, следвайки упътванията на Ерик.
— Как е озаглавена дисертацията на Лутцен? – попита той.