— Стойте — засмя се Лъки. — Дайте ми възможност да си поема дъх. Какво е станало? Не смятахте ли, че ще се върна?
— Слушай — каза Конуей, — би било по-добре да се съветваш с нас преди да осъществиш което и да е твое глупаво хрумване.
— Е, само ако хрумването не е твърде глупаво, моля, иначе няма да ми позволите да го осъществя.
— Все едно — каза Конуей. — За извършеното от теб мога да ти отнема позволителното за летене и още сега да те поставя под арест. Мога временно да те снема от длъжност. Мога дори да те изхвърля от Съвета.
— Кое от тези неща ще направиш?
— Нито едно от тях, млади глупако. Но може би ще ти счупя главата някой от тези дни.
— Ти няма да му позволиш, нали? — обърна се Лъки към Огъстъс Хенри.
— Честно казано, даже ще му помагам.
— Тогава предварително се предавам. Вижте, ето един господин, с когото бих желал да се срещнете.
До този момент Хенсън беше останал на заден план, очевидно забавлявайки се от взаимната размяна на глупости. Двамата по-възрастни членове на Съвета бяха твърде заети с Лъки Стар, за да забележат присъствието му.
— Доктор Конуей, доктор Хенри — каза Лъки, — това е господин Джоузеф П. Хенсън, човекът, чийто кораб използувах, за да се върна. Той много ми помогна.
Старият отшелник се здрависа с двамата учени.
— Предполагам, че може да не познавате доктор Конуей и доктор Хенри — каза Лъки.
Отшелникът поклати отрицателно глава.
— Е, те са важни служители в Научния съвет — продължи Лъки. — След като се нахраните и починете, ще поговорят с вас и съм сигурен, че ще ви помогнат.
Един час по-късно двамата членове на Съвета срещнаха Лъки с мрачни изражения на лицата. Доктор Хенри натъпка тютюн в лулата с малкия си пръст и запуши спокойно, докато слушаше разказа на Лъки за приключенията му с пиратите.
— Каза ли това на Бигман? — попита Хенри.
— Току-що отделих малко време да поговоря с него — отвърна Лъки.
— А той не ти ли бе обиден, загдето не си го взел със себе си?
— Не беше доволен — призна Лъки. Но мисълта на Конуей бе насочена в по-сериозно направление.
— Кораб сириусианска конструкция, а? — размишляваше той.
— Без съмнение — отвърна Лъки. — Поне имаме тази частична информация.
— Тази информация не си струваше риска — отбеляза сухо Конуей. — Много повече съм обезпокоен от една друга частична информация, която имаме сега. Очевидно е, че организацията от Сириус е проникнала в самия Научен съвет.
— Да, аз също разбрах — кимна мрачно Хенри. — Много лошо.
— Как разбрахте? — попита Лъки.
— Боже мой, момче, та това е очевидно — промърмори Конуей. — Ще призная, че имахме голям екип конструктори, работещи върху кораба и че дори в най-добрия случай могат да се получат малки изтичания на информация. Все пак истината е, че за съществуването на клопката и особено за точния й начин на монтиране на кораба знаеха само членове на Съвета и то малко от тях. Някой от тази малка група е шпионин, въпреки че бих могъл да се закълна във верността на всички. — Той поклати глава. — Аз все още не мога да повярвам, че е другояче.
— И не трябва — каза Лъки.
— Ъ? А защо не?
— Защото контактът със Сириус е бил само временен. Сириусианското посолство е взело тази информация от мен.
8. БИГМАН СЕ НАМЕСВА
— Косвено, разбира се, чрез един от техните известни шпиони — поясни той, когато двамата по-възрастни мъже се втренчиха шокирани в него.
— Изобщо не те разбирам — каза тихо Хенри. Конуей очевидно беше онемял.
— Това беше необходимо. Трябваше така да се представя на пиратите, че да не бъда заподозрян. Ако ме бяха намерили на кораб, който мислят, че е картографски, щяха да ме застрелят като нищо. От друга страна, ако ме отриеха на кораб-клопка, на чийто секрет са се натъкнали, както изглежда по щастливо стечение на обстоятелствата, те биха приели за абсолютна истина, че съм пътник без билет. Не разбирате ли? На един картографски кораб аз съм само член на екипажа, който не е успял да избяга навреме. На една клопка със замаскирана бомба аз съм беден глупак, който не е разбрал на какъв кораб се е качил без билет.
— Въпреки това можеха да те убият. Можеха да разберат твоята измама и да решат, че си шпионин. Всъщност, те почти са разбрали.
— Вярно! Почти разбраха — призна Лъки.
— А какво ще стане с първоначалния план? — избухна Конуей. — Имахме или нямахме намерение да взривим някоя от базите им? Само като си помисля за месеците, които ни бяха нужни за построяването на „Атлас“, изразходваните за него пари…