— От казаното от вас излиза — рече Лъки, — че вече не можете да се върнете на вашата скала. Изчислихте ли местните й координати преди да я напуснете?
— Никога не съм мислил за тях — отвърна с тъга отшелникът. — Толкова отдавна я напуснах, че нито за секунда на съм обърнал внимание на тази работа. Поне допреди минутата, в която ме повикахте тук.
— Чакайте, чакайте — рече д-р Хенри, който бе запалил нова лула тютюн и пуфкаше усилено. — Може би греша, господин Хенсън, но когато за пръв път сте станал собственик на астероида е трябвало да попълните формуляра за собственост в Земното бюро за извънземни работи. Така ли е?
— Да — потвърди Хенсън, — но той бе само една формалност.
— Възможно е. Не го оспорвам. Все пак, координатите на вашия астероид би трябвало да са записани там.
Хенсън помисли малко и поклати отрицателно глава.
— Боя се, че не са, доктор Хенри. Те взеха само стандартните координати, установени за първи януари същата година. Това беше само, за да могат да идентифицират астероида, нещо като кодов номер, в случай че бъде оспорвано правото на собственост. Нищо повече не ги интересува, а една орбита не може да се изчисли с помощта на координатите само на една точка от нея.
— Но вие самият трябва да сте имали орбитални стойности. Лъки ни каза, че първоначално сте ползували астероида като място за годишна отпуска. Така че трябва да сте били в състояние да го откривате от година на година.
— Това беше преди петнадесет години, доктор Хенри. Да, имах стойностите, но те са някъде в моите дневници на скалата, а аз не ги помня наизуст.
Кафявите очи на Лъки потъмняха.
— За момента нямам други въпроси, господин Хенсън — каза той. — Часовоят ще ви върне обратно в стаята и ще ви каже кога отново ще имаме нужда от вас. И, господин Хенсън — добави той, когато отшелникът стана, — ако се случи да си спомните координатите, веднага ни уведомете.
— Имате моята дума, господин Стар — обеща тържествено Хенсън.
Тримата бяха отново сами. Лъки протегна ръка към устройството за свръзка.
— Свържете ме за предаване — каза той.
— За вас ли беше първоначално приетото съобщение, сър? — дойде до него гласът на дежурния в централата за свръзка. — Не можах да го разшифровам, така че помислих…
— Добре сте направил. Връзка, моля.
Лъки нагласи един шифър и използува координатите на Бигман за начална точка в субетерния лъч.
— Бигман — каза той, когато лицето му се появи на екрана, — отвори отново корабния дневник.
— Имаш ли координатите, Лъки?
— Не още. Отвори ли корабния дневник?
— Да.
— Има ли някъде в него откъснат лист? Откъснат и целият покрит с изчисления?
— Чакай! Да, ето го.
— Покажи го на екрана на твоя предавател. Искам да го видя.
Лъки взе пред себе си лист хартия и прекопира изображението.
— Готово, Бигман, махни го. Сега слушай, не мърдай от мястото си. Разбираш ли ме? Остани където си, каквото и да се случи, докато не ти се обадя. Изключвам се.
— От скалата на отшелника до Серес управлявах кораба на око — обърна се Лъки към двамата по-възрастни мъже. — Коригирах курса три или, четири пъти с помощта на корабния телескоп и другите уреди за наблюдение и измервания. Това са моите изчисления.
Конуей кимна.
— Предполагам, че сега имаш намерение да направиш обратни изчисления, за да намериш координатите на скалата.
— Това може да стане достатъчно лесно, особено ако ползваме обсерваторията на Серес.
Конуей стана с усилие.
— Не мога да ти помогна: мисля, че отдаваш прекалено много значение на всичко това, но за известно време ще следвам твоя инстинкт. Хайде да вървим в Обсерваторията.
Коридорите и елеваторите ги доближиха до повърхността на Серес, половин миля над служебните помещения на Научния съвет на астероида. Тук беше хладно, тъй като се правеше всичко възможно температурата в Обсерваторията да се поддържа постоянна и толкова близка до тази на повърхността, колкото човешкото тяло да издържи.
Един млад техник разчиташе бавно и внимателно изчисленията на Лъки и ги подаваше на компютъра, контролирайки операциите.
Д-р Хенри бе свил слабото си тяло на един не твърде удобен стол и изглежда се опитваше да получи малко топлина от лулата си, защото големите му възлести ръце бяха обгърнали нейното гърненце.
— Надявам се, че това ще доведе до нещо — каза той.
— До нещо по-добро — отвърна Лъки, който седеше замислено фиксирал погледа си в насрещната стена. — Виж какво, чичо Хектор, допреди малко вие разчитахте на моя „инстинкт“. Това не е инстинкт. Вече не е. Сега пиратството е коренно различно от това преди четвърт век.