— Сигурен ли сте, че изчисленията ви са верни? — попита Лъки.
Техникът сви рамене, сякаш да каже: „Зная си работата“, а на глас рече:
— Можем да направим проверка с телескопа. Хилядаинчовият е зает, но в края на краищата той не е много подходящ за работа на близко разстояние. Ще вземем един от по-малките. Моля, бихте ли ме последвали?
Самата Обсерватория приличаше на параклис с олтари — различните телескопи. Хората бяха погълнати в своята работа и не вдигнаха поглед дори за момент при влизането на техника и тримата членове на Съвета. Техникът ги поведе към едно от отделенията, на каквито бе разделено огромното, приличащо на пещера помещение.
— Чарли — обърна се той към един преждевременно оплешивял млад мъж, — би ли пуснал Берта в действие?
— Защо? — попита Чарли, вдигайки поглед от серията изпъстрени със звезди фотографски плаки, над които се бе навел.
— Искам да проверя мястото, представено с тези координати. — Той му показа компютърната лента. Чарли хвърли един поглед и се намръщи.
— Защо? — попита отново той. — Това е територията на Забранената зона.
— Все пак, би ли фокусирал точката? — помоли го техникът. — По искане на Научния съвет.
— О да, сър — отвърна той, станал внезапно по-любезен. — Няма да ми отнеме много време.
Той включи един прекъсвач и една гъвкава диафрагма бе засмукана навътре и високо нагоре плътно около ствола на „Берта“ — стодвадесетинчовия телескоп, използван за близки обекти. Диафрагмата направи един въздухонепроницаем затвор, над който Лъки можеше да различи отварящия се с бръмчене шлюз към повърхността. Огромното око на „Берта“ се повдигна нагоре с добре прилепнала до ствола и диафрагма и бе насочено към небето.
— В повечето случай използуваме Берта за фотографска работа — обясни Черло. — Въртенето на Серес е твърде бързо за удобни оптически наблюдения. Точката, от която се интересувате, е за щастие над хоризонта.
Чарли приближи седалката си до окуляра, яхайки ствола на телескопа, сякаш бе изправен хобот на гигантски слон. Телескопът беше поставен под ъгъл, а младият астроном повдигнат високо. Той грижливо нагласи фокуса. После стана от мястото си и слезе по стенната стълба. Той докосна с пръст една част точно под телескопа и тя се отмести настрана, за да покаже разградското поле на една яма. Серията огледала и лещи в нея можеше да фокусира и увеличава уловения от телескопа образ.
Там имаше само чернота.
— Това е — каза Чарли. Той използваше еднометрова палка като показалка. — Това малко петънце е Матис, доста голяма скала. Диаметърът й е двадесет и пет мили, но се намира на милиони мили оттук. Тук има и няколко петънца на един милион мили от точката, която ви интересува, но те са настрана, извън Забранената зона. Звездите сме затъмнили чрез фазова поляризация, защото иначе биха объркали всичко.
— Благодаря ви — каза Лъки. — Това беше зашеметяващо.
— Ще се радвам да помогна всеки път, когато мога.
Те се спускаха с елеватора надолу, когато Лъки заговори отново.
— Това не може да бъде — каза сдържано той.
— Защо не? — попита Хенри. — Твоите цифри бяха грешни.
— Как биха могли да бъдат? Та нали се добрах до Серес.
— Може би си имал предвид едни цифри, погрешка да си записал други, после си направил корекция на око и си забравил да ги коригираш върху хартията.
— Не бих могъл да направя това — поклати отрицателно глава Лъки. — Само не… Чакайте! Велика Галактико! — Той ги погледна диво.
— Какво има, Лъки?
— Всичко излиза! Господи, всичко пасва! Вижте, аз сбърках. Изобщо не сме в ранния стадий на играта, а в много късен. Може би дори в твърде късен. Отново ги подцених.
Елеваторът беше достигнал желаното ниво. Вратата се отвори и Лъки излезе с бързи крачка.
Конуей изтича след него, хвана го за лакътя и го обърна към себе си.
— За какво говориш?
— Излизам там, навън. Дори не помисляйте да ме спирате. И ако не се върна, накарайте правителството насила да започне генерални приготовления за спасението на Земята. В противен случай, в рамките на една година, а вероятно и по-малко, пиратите може би ще контролират цялата Система.
— Защо? — попита отчаяно Конуей. — Защото не може да намериш астероида ли?
— Точно затова — отговори Лъки.
10. АСТЕРОИДЪТ, КОЙТО БЕШЕ…
Бигман беше довел Конуей и Хенри на Серес със собствения кораб на Лъки „Светкавичния Стар“. Лъки му бе признателен. Това означаваше, че ще може да излезе в космоса с него, да чувства борда под краката си и да държи лостовете за управление в ръцете си.