Чашата преляла, официалното обявяване на война назряло. През юни 1588 година в открито море излязла „Непобедимата армада“ и била сразена не на последно място и поради способностите на пирата Дрейк. Вицеадмирал Френсиз Дрейк предвождал ескадра от набързо превъоръжени търговски ветроходи и нанесъл на испанците значителни загуби.
В 1595 година Дрейк и Хоукинз потеглили на своето последно пътешествие към Западна Индия. Хоукинз, провъзгласен от кралицата за вицеадмирал и ковчежник на английската флота, бил тогава на 63 години. Дрейк бил 55-годишен. Със силна флота от 6 кралски и 21 други кораба и начело на 2500 души те възнамерявали да нападнат пристанището Пуерто Рико и да отнемат от испанците натрупаните в града сребърни съкровища. Ала след изобилния горчив опит испанците станали по-предпазливи. Испанският адмирал Тело разгромил един от английските кораби и от показанията на пленници узнал за намеренията на вражеската ескадра. Със своите кораби той блокирал пристанището и приготвил града за отбрана. Преди още английските кораби да стигнат Пуерто Рико, на 12 ноември в открито море умрял Хоукинз. При атаката на пристанището Дрейк с оръдеен огън подпалил пет испански кораба, но не могъл да разкъса блокадата. Англичаните отплавали към Рио де ла Хача, пристанищен град, прочут с ловците си на бисери. Дрейк отказва да приеме откупа от бисери на стойност 24 000 дуката, който му предложили, за да пощади града, и го подложил на плен и пожар. После изгорил Тапия, завладял и Сан Марта, гдето пленил испанския комендант, и на края превзел силно укрепеното пристанище Номбре де Диос. Оттук изпратил по суша към Панама команда от 750 души, за да пресрещне и ограби идещото от Перу сребро. Но и тук испанците си били взели добра поука и англичаните си счупили главата. Един хронист от онова време отбелязва: „Тъгата, която се надигаше в душата на Дрейк, на 28 януари лето 1596-о му донесе неизбежния край, ала преди туй той бе посочил за наследник своя братов син Томас Дрейк.“
Двамата — Хоукинз и Дрейк — станали морски герои и обект на възхита за своя народ. Пирати и роботърговци, издигнали се до лордове и адмирали — страница от английската история.
Достоен техен наследник, що се отнася до омразата срещу Испания и пиратството по поръка на короната, станал холандският адмирал Пит Хайн. Прекарал дълги години в испански тъмници, в 1628 година с флотска ескадра той превзел Хавана и поставил под свой контрол морето между Флорида и Куба. Докато командуващият южната испанска флота се мъдрел с корабите си в Картагена, командуващият северната флота се почувствувал достатъчно силен да напусне пристанището Веракрус и да излезе в открито море.
Близо до Куба той влязъл направо в капана, поставен му от Хайн. С оръдеен огън холандската ескадра натикала испанските кораби в един залив. Екипажи и пътници набързо напуснали корабите, самият командуващ се спасил на сушата. Холандците трябвало само да претоварят кюлчетата злато и сребро на своите ветроходи. И докато Пит Хайн бил бурно приветствуван като народен герой при завръщането си в Нидерландия, смъртна присъда очаквала в Испания злополучния испански флотоводец.
Буканиери и флибустиери
XIII
Когато испанците започнали да се разпръскват из американския континент, те постепенно изоставили островите пред него. Почти напълно изтребили коренните жители на Хиспаньола (Хаити), един от първите острови, открити от Колумб. Испанските завоеватели държали още само града и форта Доминго. Гигантските стада от говеда и свини, а също и много коне подивели и препускали волно по безкрайните равнини на острова.
Френски пирати от Диеп и Сен Мало, от Брест и Байон се настанили по пътищата на испанските морски транспорти на сребро и по напуснатия северен бряг на Хиспаньола установили трайна оперативна база за своите грабителски походи. Снабдявали се с месо от изобилното животинско царство на острова. Неколцина членове на екипажа оставили на сушата, за да гонят подивелия добитък. Режели на ивици месото, сушели го на жаркото южно слънце или го опуш-вали върху скари на открит огън. По името на така опушеното месо, на френски „букан“, започнали да назовават ловците, а сетне и действуващите в тая зона пирати — „буканиери“.
За буканиерите пише холандският хирург Александър Оливие Ексквемелин, който шест години живял между тях:
„Уседналите на остров Хиспаньола французи се отдават на три занимания: те са или ловци, или земеделци, или морски разбойници. Щом уволнят от служба някой чирак (буканиерите държали чираци, които вземали от френските пристанищни градове или от корабите и които трябвало да прослужат три години, преди да ги приемат в общността), той си намира другар. Събират наедно цялото си имущество и съставят един документ, в който си обещават един другиму, че преживелият ще получи всичко, придобито дотогава от двоицата. След като се сключи такъв договор, единият потегля на каперско плаване, другият на лов или да отглежда тютюн, според наклонностите на всекиго.