През октомври 1686 година със свита от 180 свои близки съратници Грамон се качил на един кораб и напуснал Костенурковия остров. Но не пристигнал нито в Хиспаньола, нито където и да е другаде по света. Той изчезнал завинаги.
Последната голяма операция на флибустиерите в Западна Индия, проведена съвместно с френски морски войски, била насочена срещу Картагена. Флибустиерите, които съставлявали главното ядро при овладяването на града, при подялбата на плячката били измамени от френския флотски главнокомандуващ дьо Пуанти. От многомилионната плячка той им отстъпил само 400 000 крони. И когато френската флота отплавала с милионите за Франция, за да попълни измършавялата хазна на краля-слънце, флибустиерите отново се върнали в Картагена и за четири дни по изпитаната рецепта на мъчения, убийства и пожари измъкнали от нещастните жители многократно повече от убягналата им плячка. А когато френският губернатор на Хиспаньо-ла се оплакал от шарлатанското поведение на дьо Пуанти, френският крал изпратил на своите презокеански съюзници като обезщетение още 400 000 златни франка.
За подобряване на своите доходи Луи XIV използвал не само флибустиерите, а щедро раздавал кралски каперски писма и на лица от най-различни съсловия. Особено често той избирал способни флотски офицери, които пущал в дългосрочен отпуск, за да се посветят на такава дейност, или след първите още успехи на цивилни каперски капитани той ги произвеждал в ранг на офицери от кралската флота. Текстът на каперского писмо съдържал името и ранга на офицера, както и правото за водене на каперска война. За морално оправдание на писмото обикновено се казвало, че „… въз основа на големите щети, които търпи от каперството на други морски сили, Франция се вижда принудена…“ и тъй нататък. Правата и задълженията на каперския капитан определяли „да въоръжи и екипира кораба, та да го направи годен за война, да го снабдява с екипажи, муниции и хранителни припаси и да стори всичко, което е необходимо, за да води война срещу пирати, грабителски шайки по море и всички врагове на държавата, които и да били те: холандци, англичани и испанци. Капитанът трябва да ги взема в плен заедно с техните кораби и оръжия и да постъпва с тях според военното право, но той се задължава лично и заради своя екипаж да съблюдава военните устави и предписания на моята флота“.
По-нататък каперското писмо съдържало точни клаузи за залавянето на плячката, за дела на короната и на адмиралтейството. Там се определяла и гаранционната сума, която каперът трябвало да отделя настрана, за да се заплатят щетите, нанесени извън военното право. Всичко това, съществено различно от губернаторските писма и обичайната пиратска практика в Карибско море, представлявало опит да се пригоди каперството към обичайните тогава военни правила, без да се отказват от финансовите предимства на тоя бизнес.
Един от най-прочутите корсари на Луи XIV бил Рене Дюгюе-Труен, син на корабовладелец, който на осемнадесет години получил командата над един от бащините си кораби с 14 оръдия и 96 души екипаж. След множество успешни каперски плавания против британското корабоплаване той получил от краля званието фрегатен капитан. Връхна точка на кариерата му като капер били разграбването на една голяма, силна и добре защитена британска снабдителна флота и превземането на Рио де Жанейро през септември 1711 година. След мно-годневни битки в ръцете на корсарите паднала столицата на Бразилия, мощно укрепена от португалците и уж защищавана от военни кораби. С откуп от десет милиона талера градът избягнал традиционното пиратско оплячкосване.
Славата на Дюгюе-Труен като корсар била обаче затъмнена от легендарния народен герой Жан Барт, рибар и син на рибари от Дюнкерк. Когато в 1697 година Луи XIV го произвел вицеадмирал, Барт отвърнал лаконично: „Веднъж и вие сторихте нещо правилно, сир!“