Ако имаше поне малко здрав разум в главата си, тя би трябвало да го изобличи, че нарушава обещанието си да не я докосва. Но това отдавна вече не я притесняваше. Дори живееше за тези случайни докосвания. Изпитваше неимоверно удоволствие от подаръците, които той й носеше, и от това, че често се съгласяваше с преценките й по някои въпроси.
Дори, нещо по-лошо, тя беше стигнала дотам, че нощем преживяваше отново безсрамните неща, които бяха вършили, когато се бяха любили. И вече не се мъчеше да потиска фантазиите си, а даваше пълна свобода на въображението си. А ръцете й, тези коварни, похотливи ръце бяха станали наистина неконтролируеми.
За съжаление, те не можеха да задоволят необузданата жажда, която я измъчваше, нито пък желанието й той да я целува, да я гали и да се любят отново.
Такива мисля я вълнуваха последната сутрин на третата седмица. Беше още рано, не се беше зазорило и всички на кораба спяха. Тъй като се нуждаеше от място, където да може да се отдаде на мислите си, тя се отправи надолу по брега към потока.
Бяха установили някои правила за малката колония и едно от тях беше за къпането. Тъй като водата в потока беше прекалено студена рано сутрин, на жените се разрешаваше да се къпят в ранните следобедни часове, а на мъжете по-късно следобед, след като свършеха черната работа през деня. Тази система позволяваше на жените да могат да се усамотят, за което жадуваха, особено онези от тях, които още не си бяха избрали съпрузи.
Така че, когато Сара дойде при потока, тя се изненада като видя Гидиън, който стоеше гол там, в средата му, и се къпеше в студената вода. Тя веднага се скри зад едно дърво, да не би той да я види.
Но не можеше да повярва на очите си. Дали той идваше тук всяка сутрин? И защо, след като водата беше много по-топла през деня?
Трябва да го остави да се окъпе, помисли си тя мрачно. Но нейните изкушаващи нощни видения все още бяха твърде пресни. И нямаше сили да си тръгне веднага. Като огледа набързо наклона, който водеше към брега, за да се увери, че никой не я наблюдава, тя надниква пак иззад дървото, за да погледа Гидиън.
Потокът беше толкова плитък, че водата стигаше само до коленете му. Той беше обърнат с гръб към нея, гребеше водата с шепи и я изливаше върху тялото си. И беше просто прекрасен… черните му коси се спускаха върху широкия му гръб, по който личаха белези от раните му, заоблените му задни части се огъваха при всяко движение, а косматите му крака бяха леко разтворени, за да може да пази равновесие върху покритото с малки камъчета речно дъно. Гореща вълна се разля от слабините й и се разпростря до гърдите й, а после и до лицето й, докато го наблюдаваше. Какво ли би направил той, ако тя изведнъж излезеше иззад дървото и отидеше да се хвърли в обятията му? Не, тя не можеше да направи подобно нещо. И не трябваше.
Той изведнъж се обърна назад, но не я видя. Тогава тя просто ахна от учудване. Мили Боже! Та той беше възбуден! И си мърмореше нещо, като се мръщеше, докато търкаше гърдите си с насапунисаната кесийка.
После, за неин ужас, пръстите му обхванаха набъбналата му мъжественост и започнаха да се движат нагоре-надолу. Тя си казваше, че трябва веднага да си тръгне, но краката й бяха като заковани за горската земя. Беше просто смаяна. Значи така успяваше той да се сдържа да не я докосва, когато тя направо умираше от копнеж по него! Но ако по този начин успяваше да укроти страстта си, защо се мръщеше? Защо движенията му бяха толкова припрени, като че не успяваше да постигне удовлетворение? Може би и за него това не беше достатъчно както за нея. Нали да пипа човек себе си беше също толкова безсмислено, колкото и когато заливаха с вода онези пламнали колиби. Не беше достатъчно. Никога не можеше да бъде достатъчно.
Изведнъж той вдигна очи и я видя. Втренчи се в нея, а очите му бяха изпълнени с плам, неудържимо желание и страстна жажда. За момент тя остана като закована с отворени уста, а краката й се вцепениха.
После изпадна в паника. Нададе вик, обхваната от срам, повдигна полите си и хукна да бяга толкова бързо и толкова надалеч, колкото можеха да я отнесат краката й.
Веднъж дори се спъна долу край брега, а и страшно се упрекваше, че е останала да го гледа. Не трябваше да ходи при потока. Тогава нямаше да го види как се къпе или… как се мъчи да успокои страстта си. А като видя какво прави той, трябваше безшумно да се измъкне оттам. Нали сега, след като бе видял, че го наблюдава, сигурно е отгатнал нейната ужасна тайна, че и тя го желае толкова силно, колкото той нея.