Тя разбра, че е удряла по тестото, без да мисли, и преглътна мъчително.
— Съжалявам… аз… мислите ми витаеха на друго място.
Той взе хляба от нея, намаза го със свинска мас, после го постави в тавата за печене.
— Басирам се, че мислите ти витаят в опасни места. Какво толкова те притеснява?
Тя го погледна вяло.
— Нищо… важно.
Той отиде да полее месото със соса.
— Сигурно е нещо, свързано с нашия скъп капитан, а? Май отново ти създава неприятности.
— Да… ами, не. Не е това, за което мислиш. — Кога той я погледна изпитателно, тя се обърна с гръб към него и започна да опипва резето на вратата към килера — Той се държи най-почтително.
— И това те притеснява, така ли?
— Не, разбира се. Само че… не знам как да го разбирам. Понякога мисля, че никак не съм му неприятна. Друг път… той…
„Друг път се люби с мен страстно и всеотдайно“ — помисли си тя. Но не можеше да го каже на Сайлъс, нали?
— Не знам, но не си му неприятна — каза Сайлъс със спокоен глас. — Само че на Гидиън му е трудно да повярва на жена. Особено на такава от твоята класа.
Ето, пак тази ужасна фраза — от твоята класа! Тя се обърна и погледна Сайлъс.
— Защо мрази толкова хората от благороднически произход? Кой от тях го е засегнал толкова много?
Той остави лъжицата за соса настрани и я погледна за момент, като поглади брадата си замислено.
— Ако ти кажа това, което знам, ще го запазиш ли в тайна?
Любопитството й се засили и тя кимна енергично с глава.
Той я покани с жест да седне.
— Тогава по-добре седни, момиче. Това е тягостна и дълга история. Но мисля, че точно ти трябва да я чуеш.
Като седна пред издрасканата маса, тя сви ръцете си в скута и зачака нетърпеливо.
— Майка му… — заговори той — тя го е засегнала.
Тя го изгледа объркана.
— Не разбирам.
— Майката на Гидиън е била дъщеря на дук. Много богата дама от изключително влиятелно английско семейство.
Някакво ужасно чувство я обзе. Значи Гидиън е англичанин? А майка му е била аристократка? Майката на Гидиън ли?
— Изглеждаш изненадана. — Като взе отново лулата си, Сайлъс я напълни с тютюн от една торбичка, която извади от джоба на жилетката си. — Е, очаквах такава реакция. Защото пиратите не са известни със синята си кръв.
— Но как? Коя е била тя?
Сайлъс бръкна с тънка съчка в огъня на печката, после запали лулата си от нея.
— Мога да ти кажа само как. Коя е била, не е много ясно дори за самия него. — Той хвърли съчката в огъня и смукна силно тютюневия дим. — Гидиън ми разказа по-голямата част от тази история, когато беше пиян една нощ. Бяхме пленили един кораб същия ден, а в него пътуваше една дама на име Юсташа. Като чу името й, толкова се разстрои, че се напи. А сигурно си забелязала, че Гидиън не пие много. Мисля, че се бои да не свърши като баща си. Както и да е, тази вечер той ми каза, че майка му се казвала Юсташа, или поне така казвал баща му, когато бил пиян.
— Гидиън ми е разказвал нещо за баща си. Изглежда е бил ужасен човек.
— Да, такъв е бил. Гидиън го мрази. Но още повече мрази майка си. Упреква я, че го е оставила на грижите на проклетия му баща.
— Не разбирам. Как дъщерята на един дук е срещнала мъж като бащата на Гидиън? Не е ли бил баща му американец?
— Не. Бил е англичанин като тебе. Доколкото разбрах, е бил домашният учител на Юсташа. И сигурно е бил голям съблазнител, след като е успял да я накара да избяга с него. — Сайлъс загледа мрачно. — Но след като родила Гидиън, на майка му й омръзнало да води такъв беден живот с Елиъс Хорн. И помолила семейството си да си я вземат и те се съгласили. — Той й хвърли един поглед над лулата. — А те я накарали да остави сина си.
Сара ахна гласно.
— Наистина ли? — Когато той кимна утвърдително, тя запита: — Но защо?
Той сви рамене.
— Не знам. Може би, за да потулят скандала. Или са се надявали, че ако Елиъс и Гидиън не се върнат с нея, всичко ще мине по-безшумно и по-лесно. Кой знае как мисли една английска благородница?
Тя потрепери. И макар да знаеше, че той не го казва, с цел да я уязви, това показваше колко мнителен е целият екипаж на „Сатир“ спрямо нейните съотечественици. И спрямо нейната класа. Няма съмнение, че тяхната омраза е била породена още от американската революция, която вероятно бе приключила някъде по времето, когато се е родил Гидиън.
Но за него към тази омраза се е прибавило и още нещо. И като си спомни с каква горчивина той бе споменал за майка си, стана й страшно болно. Нищо чудно, че мразеше английските благородници.
И все пак неговото недоверие не беше оправдано. Тя никога нямаше да изостави детето си, независимо какво би поискало нейното семейство. И не можеше да разбере как Юсташа е могла да направи такова нещо.