— Ходил ли е да я търси, опитал ли се е да изслуша нейната версия по въпроса?
— Не ми е казвал за подобно нещо. Пък и е било почти невъзможно. Баща му го отвел в Америка, когато бил още дете. Казал му, че иска да започнат нов живот там. Но жена му продължавала да спохожда мислите му и много нощи той удавял мъката си в пиене. Гидиън веднъж ми каза, че докато пораснал, се местили в петнадесет различни града. Баща му не можел да запази работата си като учител, защото много пиел.
Това обясняваше защо Гидиън искаше толкова много Атлантис. Той никога не бе имал дом и бе решил сега да си създаде. Искаше дом и някой да се грижи за него, макар че никога нямаше да го признае.
— Какво го е накарало да избяга по море? Побоите на баща му ли?
Сайлъс поклати отрицателно глава.
— Не е имал друг избор. Баща му умрял от пиянство, когато Гидиън нямал и тринадесет години, затова тръгнал да плава по море, за да не умре от глад.
— На тринадесет години ли? Бил е само на тринадесет години, когато е тръгнал да плава по море? — Мъчителна болка сви гърдите й. На тринадесет години тя беше глезена от любящата си майка и внимателния си втори баща и бе получавала всичко, което пожелаеше, докато Гидиън се е крил от студения дъжд на корабната палуба, работил е като момче за всичко и е лъскал ботушите на моряците.
Изглежда тези чувства се изписаха по лицето й, защото гласът на Сайлъс стана много мил, когато й отговори:
— Не е било чак толкова лошо, момиче. Това, че е работил като каютен помощник, го е направило истински мъж, а то съвсем не е лошо, нали?
Тя не можеше да сдържи сълзите си и обърна главата си настрани. Спомни си колко пъти бе обвинявала Гидиън в жестокост. А всъщност, ако някой бе понасял нечовешка жестокост, това бе той.
И все пак не беше жесток. Да, вярно, че ги беше похитил против волята им и тя все още му се сърдеше за това. Но го е направил, като е мислел, че извършва добро дело. Направил го е в името на скъпата си колония, мястото, където можеше да сложи край на жестокостта.
И тя наистина беше видяла колко добре управлява колонията. Винаги изслушваше и двете страни в някой спор и го решаваше справедливо. Пък и сдържа обещанието си да се отнасят към жените с уважение и налагаше това правило с железен юмрук. А когато тя поиска да продължи да преподава на жените, той я изуми, като даде съгласието си. Дори се съгласи да спи в полуготовата си къща, за да може бременната Моли, която щеше наскоро да ражда, и дъщеря й Джейн да ползват неговата каюта и удобното му легло. Той съвсем не беше ужасяващият, зъл мъж, за какъвто го беше сметнала в началото. А това го правеше много по-опасен за нея от преди.
— Ти харесваш това момче, нали, Сара? — каза Сайлъс, като прекъсна мислите й.
Като изтри сълзите си, тя леко кимна с глава.
— Но той ме мрази, защото съм английска благородница като майка му.
— Не. — Гласът му стана почти нежен. — Гидиън може да е огорчен, но той не е глупак. И познава дали една жена е добра, щом я види. Мисля, че страшно много си пада по тебе.
— А защо не ми е казал за нея? — запита тя с огорчение. Беше й болно, че не е имал достатъчно доверие в нея, за да го сподели. — Той ми разказа за баща си, но отказа да ми каже нещо за майка си, дори когато ние… — Тя спря и се изчерви. — То е защото мисли, че съм… че съм като нея, нали? Смята, че се интересувам само за семейството си и привилегиите, от които съм се ползвала в Лондон. Затова не ми е казал нищо.
— Не е вярно. Може би в началото е мислел, че си като майка му, но вече не смята така. Сигурен съм в това. Вижда те такава, каквато си.
— А каква съм?
— Жена, от каквато се нуждае… и която ще излекува мъката, причинена от майка му.
„Не мога да направя това — искаше да извика тя. — Дори той да ми позволи да му помогна, аз няма да остана достатъчно дълго тук, за да бъда жената, от която се нуждае. И ще го изоставя също като майка му. Ще замина, когато дойде Джордан.“
Но тя вече не искаше нито да заминава, нито да изоставя. За първи път, откакто си беше отишъл Пети истината блесна пред нея. Тя не желаеше да се върне в мръсния и навъсен Лондон. Искаше да остане тук и да преподава на жените, да гледа как колонията се разраства и да бъде с Гидиън. Тя искаше да облекчи болката му и да излекува сърцето му.
Но не можеше да сподели със Сайлъс нищо от тези неща.
— Щом той не ти говори за тези работи, ти трябва да му заговориш за тях — каза натъртено Сайлъс.
— Да говоря с него ли? И какво да му кажа?
— Какво чувстваш. И какво искаш. И на мен ми беше нужна голяма смелост, за да говоря с Луиза за… така де, за някои неща. Но съм благодарен на добрия Бог, че го направих, иначе сега тя нямаше да ми стане жена.