— Защото ми изкара ангелите, тъпак такъв!
— Изкара ти ангелите ли? — попита друг познат глас. И в този момент Джордан излезе иззад едно дърво, измъчен и пребледнял, облечен със съвсем неподходящ за такова място официален костюм. — Започнала си да употребяваш особени изрази, откакто не съм те виждал, Сара.
— Джордан! — извика тя, а сърцето й подскочи от радост, като видя скъпия си брат. Тя се хвърли в обятията му и облегна глава на рамото му. — О, Джордан, ти си дошъл!
— Да, кукличко, дойдох. — Ръцете му я стиснаха до болка. — Добре ли си? Направиха ли ти нещо тези дяволи? — Той я отдалечи малко от себе си и започна да я разглежда внимателно. — Изглеждаш добре, но знам, че това не значи нищо.
— Добре съм — прошепна тя, — наистина съм добре.
Той отмахна косите й от бузата й, а очите му започнаха да оглеждат лицето й.
— Нямаш представа какво изстрадах, като си представих ужасите, които… — Той спря, а лицето му помръкна. — Но това вече няма значение, нали най-после те намерих. Сега си в безопасност.
Изведнъж тя се почувства виновна. В безопасност ли? О, ако Гидиън можеше да види брат й сега, щеше да разбере колко нечестно е постъпил, като ги е похитил. Гидиън! Мили Боже, какво да прави тя сега с Гидиън и Джордан? Тя се дръпна от брат си. И докато търсеше начин да му каже колко са се променили нещата през последния месец, тя се помъчи да прикрие смущението си, като му задаваше разни въпроси.
— Как можа да стигнеш толкова бързо дотук?
— Когато „Частити“ се върна в Лондон, капитанът дойде на часа при мене и ми каза, че са ви отвлекли. Веднага тръгнах за Кабо Верде, последното пристанище, където са видели кораба да спира. Докато обикалях островите с надеждата да намеря някакви сведения къде са отседнали пиратите, срещнах Пети в Сан Николао, който чакаше някой кораб да се върне в Англия. И той ме доведе тук.
Тя не си беше представяла, че може да се случи подобно нещо, макар че ако беше помислила повече, щеше да се досети, че Джордан ще тръгне да я търси веднага, щом „Частити“ пристигне в Англия. И ето го сега тук. А тя съвсем не беше подготвена за такова развитие на събитията.
— Къде е корабът ти?
— Пети е огледал набързо острова, преди да отплава оттук и ни доведе до едно закътано пристанище, където аз и хората ми чакаме да отведем теб и неговата годеница.
— Та след като заговорихме за това, господарю… — започна Пети.
Джордан му махна с ръка да тръгва.
— Да, върви и я намери. Но побързай, преди да са открили кораба ни. Ще те чакаме със Сара тук.
Това е добре, помисли си тя, докато Пети се отдалечаваше. Трябваше да остане за малко насаме с Джордан без намесата на Пети.
Той отново обърна мрачното си лице към нея.
— Знам, че искаш да спасим и другите жени, Сара, но първо исках да съм сигурен, че ти си в безопасност. Щом Пети се върне с годеницата си, можем да се качим на „Дифайънт“.
Тя го погледна изненадано. Корабът „Дифайънт“ беше гордостта на неговата флота. Тя не можеше да повярва, че е рискувал да тръгне с него заради нея.
— Можех да доведа цялата си флота тук — продължи той, — но знаех, че ако направя това, репутацията ти ще бъде опетнена завинаги. Затова платих на капитана на „Частити“ да излъже за случилото се по време на пиратското нападение и реших, че е най-добре да дойда с мой кораб, за да не избухне после скандал.
— Но, Джордан…
— Не се безпокой — продължи той, сякаш не бе казала нищо. — Имам достатъчно хора и оръдия, за да унищожа това пиратско гнездо. Можем да потопим „Сатир“, преди пиратите дори да разберат какво става. А след това можем…
— Не! Не трябва да правиш това!
Той я погледна, като че е обезумяла, после лицето му се промени.
— О, да, бях забравил. Пети ми каза, че жените спели на кораба. В такъв случай лесно ще можем да изтеглим „Сатир“ в морето, преди да ги нападнем. Имам достатъчно хора…
— Джордан, моля те! Не можеш да правиш такива неща!
— А защо не?
Тя кършеше ръце и търсеше начин да му каже истината.
— Защото няма да ти позволя това. Не мога да ти разреша да направиш нещо на Гидиън.
— Гидиън ли? — повтори той, а очите му засвяткаха като стоманени остриета под слабите слънчеви лъчи, проникващи през дърветата. — Да не би случайно да говориш за капитан Хорн? Пирата-лорд? Мъжът, който напада и тормози корабите по английските морета през последното десетилетие? Някакъв безскрупулен престъпник, който…
— Той не е безскрупулен! И не е престъпник. Вече не е.
— Сигурно смяташ така, защото твърдял, че ще се засели на този остров ли? Пети ми разказа всичко за този човек и, изглежда, се възхищава от него като последен глупак. Но аз няма да се оставя да ме заслепят някакви романтични легенди за пиратството, Сара. Виждам го такъв, какъвто е.