— Мога да забраня на хората си да казват къде се намира островът — измърмори той.
Тя го погледна настоятелно.
— Ако лорд Блекмор не може да направи това, не знам кой друг би могъл.
— Сара, злоупотребяваш с търпението ми…
— Неговите хора не знаят кой живее на този остров, госпожице — намеси се Пети, а това накара Джордан да го изгледа навъсено. — Негова светлост лордът не им каза къде отиват, преди да стигнем до островите Кабо Верде, защото не искаше после да разпространят някоя, скандална история, свързана с вас. Затова продължи да си мълчи и след това, за да не би някой от тях да реши да напусне кораба в Сантяго от страх да не се срещне с Пирата-лорд. Повечето моряци се боят до смърт от капитан Хорн.
— Добре, да си остане тогава така. — Тя почувства голямо облекчение. Ако Пети казваше истината, може би поне щеше да предотврати идването на други хора тук, които по-късно да заловят и убият пиратите. Тя погледна брат си и кръстоса ръце на гърдите си. — Няма да дойда с тебе, докато не се закълнеш, че няма да унищожиш острова и няма да споменаваш нищо за него, особено пред твоите хора.
Джордан я загледа изпитателно.
— Ако го направя, ще се върнеш ли в Англия? И ще забравиш ли за тази глупост?
— Ще се върна в Англия, но няма да забравя абсолютно нищо. И съм твърдо решила да приема предложението ти да ме върнеш обратно тук, след като те убедя, че моите чувства няма да се променят.
— Дяволите да го вземат, Сара…
— Това са моите условия, Джордан. Приемаш ли ги? Той отклони очи и се загледа през дърветата към осветения от слънцето прибой. После погледна пак към нея.
— Да, ще обещая всичко, само и само да те измъкна от този проклет остров.
— Трябва да ми дадеш джентълменската си дума за това, чуваш ли? Не искам после да подметнеш уж случайно пред твоите приятели от флотата къде се намира тази пиратска „бърлога“.
— Ти си страшно упорита жена, знаеш ли?
— Научила съм го от тебе.
Той въздъхна и прокара пръсти през кестенявите си коси.
— Вероятно си права. Добре, кълна се в честта си, че няма да разкрия къде се намира островът. Можем ли да тръгваме вече?
— А какво ще правим с другите жени? С тези, които не искат да останат тук?
— Аз пък мислех, че всички са щастливи в твоя рай — отговори той саркастично.
Тя сведе очи надолу.
— Някои от жените… не са годни да живеят тук. Не можем ли да ги вземем с нас?
— Не, освен ако искаш да уведомиш пиратите за нашето присъствие тук. Имахме късмет, че те заварихме сама. Достатъчно е само една от жените да ги предупреди. Тогава ще ме пленят, а моите хора ще нападнат острова. — Той заговори по-тихо. — Е, разбира се, ако ми позволиш да доведа моите хора на острова, можем лесно да спасим жените… Сърцето й подскочи от страх.
— В никой случай!
— Да тръгваме тогава. Да напуснем вече това проклето място.
— Един момент. — Тя се обърна към Ан. — Кажи на жените, че ще се върна заради тях. И тогава всяка, която пожелае, ще може да си отиде. — Тя свали медальона от шията си, подържа го една минута, после го целуна и го даде на Ан. — Предай това на Гидиън. Кажи му, че ще се върна и тогава ще си взема медальона. Кажи му го на всяка цена, разбра ли?
— Сара — обади се Джордан, — той беше на майка ти.
— Точно заради това. — Бучка заседна в гърлото й, но тя я преглътна. Скоро щеше да си го вземе обратно. Тя беше сигурна в това. — Той знаеше какво означава този медальон за мене и че никога не бих го оставила просто така. Не мога да измисля друг начин да го успокоя, че ще се върна.
Колко ненавременно беше това заминаване, след като наскоро бяха разговаряли за предателството на майка му. Нейното потайно измъкване оттук щеше да го съсипе. А може би той никога нямаше да й прости и като си представи това, тя едва не избухна в ридания.
Сара смяташе да каже на Пети да предаде на Гидиън, че не е заминала по собствено желание. Но после се отказа. Не, не биваше, защото ако Гидиън разбереше, че са я принудили да замине, нищо нямаше да го спре да я последва в Англия. А тя не можеше да допусне това. Той трябваше да смята, че си е отишла по своя воля.
— Кажи на Гидиън, че ще се върна на всяка цена, но не му казвай нито дума за споразумението ни с Джордан, чуваш ли? Иначе той ще тръгне след мене за Англия, а там ще го обесят, както и всички други, които заминат с него. Закълни се, че няма да му кажеш истината защо съм заминала. Закълнете се и двамата.