— Сайлъс, моля те, сдържай си езика — помоли го Луиза.
Нещо в настойчивия й глас привлече вниманието на Гидиън. И когато Сайлъс започна да ломоти още нещо, капитанът му заповяда да замълчи. После се обърна към Луиза.
— Какво има? Случило ли се е нещо?
Тя погледна разтревожено към мъжете зад него.
— Може би трябва да си поговорим насаме…
— Това не е нужно. — Той изведнъж потрепери и хиляди страховити мисли забръмчаха в главата му. И изведнъж се сети за нещо друго, което не смееше да изрече на глас. — Нещо със Сара ли има? Случило ли й се е нещо?
Луиза наведе очи към пясъка.
— Нищо не й се е случило. Само че…
— А къде е тя сега? — Той погледна отново към къщичката им, а сърцето му заби по-силно. Ако й се е случило нещо… — Той се накани да тръгне към дома си, но един познат глас зад него го спря.
— Тя си замина, капитане.
Той се обърна бавно назад и видя, че Питър Харгрейвс стои в центъра на светлината, която се излъчваше от пламъка на огнището.
— Какво, дявол да го вземе, правиш тук? — изръмжа Гидиън. — И как така си е „заминала“? Къде е отишла?
Ан Морис се приближи до него и пъхна ръката си в свивката на лакътя му, докато Пети мачкаше нервно шапката в ръцете си.
— Ами, капитане, знаете ли… така стана, че…
— Заминала е за Англия с брат си — обади се Куини, като разблъска другите и излезе напред. — А Пети е този, който е довел брат й, за да я отведе оттук. — Истинско задоволство се бе изписало на порочното й лице. — Стана точно както ти казах аз по-рано, шефе. Само си изгуби времето да сваляш тая дървена философка!
— Куини, дръж си езика зад зъбите! — сопна й се Луиза, докато Гидиън пребледня.
Като погледна Пети с яростен поглед, Гидиън изръмжа:
— Какви ги разправя тая?
Луиза излезе напред, в очите й се четеше състрадание.
— Доколкото разбрах, Пети е работил за граф Блекмор, брата на госпожица Уилис. Затова е довел графа и неговите хора с кораба му „Дифайънт“. Те взели госпожица Уилис и отплавали за Англия.
Гидиън просто занемя. Сара си е отишла? Графът я е взел? Сигурно я е накарал насила, иначе Сара никога не би го напуснала. Не е възможно след всички любовни думи, които си бяха разменили, след начина, по който се бяха любили, планирали бъдещето си и…
Той изстена, като си спомни за разговора им за брат й и за това, че той много й липсвал. Но тя каза, че няма да напусне Атлантис. Макар че бе казала също и че би искала да посети Англия.
Като сви ръцете си в юмруци, той се мъчеше да си припомни всички нейни думи. Значи тогава е очаквала Харгрейвс, нали така? Ако Харгрейвс е бил на служба при графа, Сара сигурно е знаела през всичкото време, че брат й ще дойде да я вземе. И докато се е любила с него, брояла е дните, докато пристигнат нейните спасители.
Не, той не можеше да го повярва! Не и за своята Сара.
— Знаеше ли тя още в началото, че работиш за брат й? — попита той Харгрейвс със слаба надежда, че може да не е била осведомена защо Харгрейвс е на борда на „Частити“.
При този въпрос Пети се смути ужасно.
— Тъй вярно, капитане.
Предателството на Сара го потресе по-дълбоко от това на майка му. Значи е бил прав още от началото. Английските аристократки не се сродяваха доброволно с такива като него. И явно биха направили всичко възможно, за да оцелеят, докато ги спасят, дори ако се наложеше заради това да позволят на един похотлив пират да се люби с тях.
Събитията от последния месец и половина блеснаха пред него с потресаваща яснота. „Значи затова се е съгласила да се омъжи за тебе“ — помисли си той. След това погледна към морето, като се мъчеше да запази самообладание пред моряците си, макар да имаше чувството, че някой го удря с дебел камшик и разкъсва сърцето му на хиляди малки частици.
— Значи вие двамата сте планирали да я пазите от мене, докато я спасят. И като ти дадох възможност да заминеш, ти се възползва от случая. А тя е участвала в тази работа, за да ме разнежи и да отклони вниманието ми с всеотдайността си, докато е планирала своето бягство.
Той хвърли торбата с подаръците в прибоя и изруга.
— А аз съм смятал, че наистина й харесва тук и иска да направи нещо от Атлантис! Ама че глупак съм бил! Какъв откачен, сляпо влюбен глупчо съм бил!
— Слушай, Гидиън — заговори Сайлъс с разтревожен глас, — знаеш добре, че това момиче не се преструваше, че иска да направи нещо от Атлантис. Всички виждаха, че тя обича това място почти колкото тебе.
Той се обърна към Сайлъс и попита:
— Защо тогава е отплавала с брат си при първата възможност, която й се е удала?
— Не можете да я упреквате за това! — възрази Харгрейвс. — Тя не искаше да заминава. Той я накара!