Гидиън втренчи поглед в Харгрейвс.
— Как така я е накарал? Ако я е отвел насила оттук, кълна се, че ще тръгна след него и така ще го наредя, че никога повече да не му идва наум да взима нещо мое!
Ан пребледня и се вмъкна между Гидиън и Харгрейвс.
— Пети не искаше да каже точно това, капитан Хорн. Госпожица Уилис замина оттук доброволно. — Когато Гидиън я загледа с мрачен поглед, тя побърза да добави: — Но не си отиде завинаги. Тя искаше да ви кажа, че ще се върне скоро, щом това бъде възможно. Помоли ме да ви дам това. — Ан започна да рови в джоба на престилката си и извади оттам един малък сребърен предмет. После му го подаде. — Каза още, че това е уверението, че ще се върне.
Той го взе и позна сребърния медальон на Сара. За момент у него се породи слаба надежда. Тя не сваляше този медальон от врата си. Той знаеше, че тя много държи на него. И сигурно нямаше да го остави, ако не смяташе да се връща.
Но и майка му беше оставила една ценна брошка, когато бе напуснала и него, и баща му.
Като стисна медальона в ръката си, той погледна към Харгрейвс.
— Ако този проклет граф не я е накарал насила да замине, защо тогава е тръгнала с него? Та нали щяхме да се женим? Тя каза, че иска да остане при мене.
Харгрейвс и Ан се спогледаха.
— Не знам, капитане — заговори нервно Харгрейвс. — Ами… може би има да оправя някои неща в Англия, преди да се пресели тук.
Но от колебаещия се поглед на Харгрейвс ставаше ясно, че дори и той не вярва на това. И изведнъж му хрумна друга версия защо може да е оставила медальона си, но това бе толкова болезнено, че му се стори, че ще умре от мъка.
— Или може би — каза той студено — не смята да се връща, никога вече тук. Може този медальон да е някаква хитрост, за да не тръгна след нея и да пленя кораба на брат й.
Тревога блесна в очите на Ан.
— Не, не трябва да мислите такова нещо, капитане. Брат й беше докарал много хора с оръжия. И ако искаше, можеше да унищожи и вас, и вашите моряци. Но не го направи. Тя не му позволи това. Помоли го да не се бие с вас и той се съгласи.
— Да, съгласил се е, защото е знаел, че той и неговите моряци от търговските кораби не могат да се мерят с мене! Ама че страхливец! Да се промъкне като крадец на Атлантис и да отвлече жената, за която щях да се женя, без дори да смее да вдигне оръжие срещу мен! Ако бях на негово място, нямаше така лесно да отстъпя пред молбите на Сара. На драго сърце щях да се бия с всеки, който посмееше да…
Той спря, като си спомни изведнъж какво бе казал на Сара преди две вечери. „Няма да му позволя да те вземе, ако това питаш. Ще се бия с всеки, който се опита да те отнеме от мене.“ Тя явно бе запомнила добре тези му думи. Беше ги приела насериозно и сега се бе постарала да не даде на Гидиън възможност да направи нещо на брат й. Страшен гняв го обзе, подобен на развихрена морска буря. Значи само това я е интересувало — да опази брат си, който е вероятно някакъв негодник, който не може да си служи със сабя и се бои от пистолети. Макар че Ан и Харгрейвс се опитваха да я защитават, истината беше, че когато е трябвало да избира между него и семейството си, Сара бе избрала семейството си. Макар да бе казвала, че иска да направи света по-добър и да превърне Атлантис в колония, с която да се гордеят, това са били просто празни приказки. Иначе тя никога нямаше да го напусне заради брат си. Като стисна медальона по-силно, той огледа лицата на хората, които бяха застанали край огъня. А тези хора? А останалите жители на Атлантис, онези, за които твърдеше, че ще се грижи? Тя се беше борила за жените и бе предложила да учи и мъжете. А вместо това се бе измъкнала от острова със своя страхлив брат и ги бе изоставила всичките. Проклета да е тази жена! Имал е погрешна представа за нея от самото начало!
Тези аристократки бяха всичките замесени от едно тесто, бяха лъжливи, слаби и готови да направят всичко възможно, за да се върнат в лоното на своите богати и влиятелни фамилии. Как можа да се заблуди така?
— Моля ви, капитан Хорн — прекъсна мислите му нежният глас на Ан, — трябва да сте сигурен, че тя ще се върне. Знаете, че госпожица Уилис никога не би обещала такова нещо, ако не го мислеше сериозно.
Той я изгледа мрачно.
— Може ти да го вярваш, ако това те утешава, но аз не съм сигурен. Тя е заминала, без да я е грижа нито за вас, нито за мене. И няма да се върне. Пък и Атлантис ще бъде по-добре без нея.
— Но не беше точно така… — опита се да възрази Харгрейвс.
Мрачният поглед, който Гидиън му хвърли, го накара да замълчи.
— А вие, господин Харгрейвс, не искам да казвате нищо повече. Дадох ви повече злато, отколкото сте виждали в живота си, а вие ми се отплатихте, като доведохте вълците пред прага ми. — Изведнъж се сети, че има и още една страшна опасност. — Като се приближи към Харгрейвс, той го хвана гневно за ризата. — А сега всички знаят къде се намира този остров, нали? И предполагам, че графът чака само да измъкне сестра си невредима от острова, а после да изпрати флотата на Негово величество да унищожи всички ни. Сега е все едно, че всички сме мъртви и то заради тебе!