Харгрейвс енергично поклати глава в знак на отрицание.
— Негова светлост графът не доведе флотата, защото искаше да запази репутацията на госпожица Уилис. Кълна ви се! Не каза нищо и на хората си кой живее на този остров от страх да не напуснат кораба в Сантяго, като чуят името ви. А госпожицата отказа да тръгне с него, докато той не й обеща, че ще продължи да си мълчи за Атлантис.
Гидиън загледа сурово този дребен мъж, който въпреки всичко винаги беше успявал да се изравни с него.
— А защо трябва да ти вярвам?
— Ако смятах дори за момент, че тия от флотата ще дойдат да превземат острова, капитане, защо щях да остана тук? Можех да замина с „Дифайънт“ и да взема жена си с мене.
Той наистина бе прав. Гидиън беше достатъчно умен, за да разбере, че е така. Погледът му се отклони от Харгрейвс към Ан, а нейното лице беше помръкнало от страх.
— Моля ви, господине — каза тя с глас, като че някой я душеше, — пощадете Пети. Той остана тук заради мене. И той, както и аз, вярваме в бъдещето на Атлантис. Няма да го понеса, ако… му се случи нещо.
— Не се тревожете, госпожице Ан — намеси се Сайлъс. — Капитанът няма да направи нищо лошо на Харгрейвс. Разбира се, ако мъжът ви се държи добре на острова.
— Не се меси в тази работа, Сайлъс! — провикна се заплашително Гидиън. Той изгледа продължително Харгрейвс и за момент си представи какво удоволствие би изпитал, ако нареди да хвърлят един хубав бой на този човек, помогнал за заминаването на Сара.
Но той никога не бе одобрявал боя, пък и разбира се, не можеше да го направи, след като сладката малка Ан стоеше там, с ръка на сърцето, молейки го за милост. В случая Харгрейвс беше направил само това, което бе сметнал за свой дълг. Сара беше тази, която бе предала всички тях и го бе изоставила. Като изруга грубо, той свали ръката си от ризата на Харгрейвс.
— Добре. Правете с Ан каквото искате. Но не ми се мяркайте пред очите, ако ви е мил животът.
После тръгна към своята къща, която беше пуста и празна сега, когато един друг глас го спря.
— А какво ще правим с женитбите? — запита Куини. Можем ли още да си изберем съпрузи през останалите два дни?
Той я изгледа със студен поглед. Много му се искаше да й каже, че трябва да си избере съпруг до два дни. Щеше да бъде хубаво наказание за неприличния език на тази уличница, ако я накара да се омъжи насила за някой от неговите моряци.
Но дори още преди Сара да замине, той бе разбрал, че е глупаво да се опитва да диктува кой за кого да се ожени, особено след като искаше мъжете и жените да изпитват истински чувства един към друг. Това беше единственото, на което го бе научила Сара. Дори сексът не би могъл да замени уважението и любовта в брака, а те не можеха да съществуват, ако двама души са били събрани насила. Той я беше принудил да остане с него и сега плащаше жестока цена за това.
— Никой няма да се жени, освен по собствено желание.
Жените ахнаха от учудване, а Луиза излезе пред тях.
— Благодаря ви, капитане. Много благородно от ваша страна. И смея да кажа от името на всички жени, че сме ви благодарни за добрината.
— Добрина ли? Ами! Правя го, защото е от полза за Атлантис. И това няма да се промени само защото Сара си е отишла. Тя може да е изоставила всички ни, но това място ще продължи да съществува. И ние ще продължим своята работа.
С помощта на Бога те щяха да направят от Атлантис такова място, за което всички да им завидят, независимо дали Сара щеше да бъде тук, или не. А после един ден той щеше да я намери и да й покаже какво е зарязала. Защото вече не беше малкото момченце, което не умееше да се защити, когато една жена го изостави. Този път той имаше думата.
Глава 24
Беше изминала почти една седмица, откакто Джордан и Сара бяха пристигнали в Англия, след като бяха пътували цял месец по море. Беше се свечерило и Джордан стоеше долу на стълбите в лондонската си градска къща, като се разхождаше нервно и поглеждаше на всеки пет секунди към часовника в хола. Сара закъсняваше. Тя бе дала съгласието си да го придружи на бала у Мерингтънови тази вечер, но се бавеше вече половин час.