Все още се чудеше как бе успял да я убеди. Тази сутрин беше казала ужасена „не“ и го бе погледнала така, сякаш я караше да тръгне гола по улиците. А днес следобед, когато той се прибра вкъщи, след заседанието в парламента, тя бе променила решението си.
И слава Богу! Беше време да излезе сред обществото и да забрави този проклет пират. След няколко танца с мъже от нейната среда тя щеше да разбере колко е била глупава, че се е влюбила в един пиратски капитан. Пък и хората трябваше да я виждат, за да може да секнат всички слухове за скандала, който още не беше отминал. Само Бог знаеше колко неприятности си създаде, за да запази нейната репутация.
Бе прикрил приключенията й с пиратите, като беше платил на собствениците на „Частити“ голяма сума пари, за да разказват, че са я пуснали, без да я докоснат, заедно с корабния екипаж след пиратското нападение. Той беше разпространил надлъж и нашир, че през седмиците след това тя се е възстановявала от травмата на преживяното. Дотогава всички, изглежда, вярваха на тази история.
Томас Харгрейвс влезе и се изкашля на висок глас точно когато Джордан обикаляше хола за петнадесети път. Но въпреки че не беше в настроение да разговаря с иконома си в момента, той прикри раздразнението си. В края на краищата Харгрейвс беше загубил брат си завинаги заради Джордан и трябваше да му прави някои отстъпки заради това.
— Какво има, Харгрейвс? — запита графът и погледна отново към стълбите.
— Става дума за госпожица Сара, милорд. Казахте да ви докладвам кога излиза и кога се прибира, докато сте в парламента през деня, и реших да направя това, преди да излезете сега.
Джордан погледна часовника в хола и въздъхна.
— Защо пък не, дявол да го вземе! Нямам друга работа в момента.
— Добре, милорд. — Харгрейвс извади някакъв лист и наведе глава, за да го прочете, а плешивото му теме заблестя под пламъка на свещите. — В девет часа и осемнадесет минути сутринта, след като закуси с вас, госпожица Сара се изкъпа, Пеги й помогна да облече розовата батистена рокля, а след това тя слезе долу в десет часа и пет минути. — Листът, който държеше, прошумоля леко, преди да продължи. — После тя посвири на пиано във всекидневната. Мисля, че първата мелодия беше „Долу, край бреговете на Клауди“. — Той потупа с пръст брадичката си. — Или беше „Долу край Сали Гар…“
— Не ме интересува какво е облякла или какво е свирила, Харгрейвс! — избухна той припряно. — Искам само да знам какво е правила.
— Добре, милорд — отговори Харгрейвс с кисела физиономия. — Тя свири на пиано до десет часа и трийсет и две минути, а след това ми поиска един екземпляр от книгата на Дебрет за родословията на перовете. Разглежда го до дванадесет и деветнадесет минути. Стори ми се, че го четеше много внимателно. За обяд й занесох подноса, на който бях сложил баница с пилешко, приготвена от готвача, а както знаете, това е любимото й ядене. Имаше и салата с шест ореха, две филии с…
— Харгрейвс! — викна заплашително Джордан.
— Исках само да знаете какво й поднесохме, защото тя не се докосна до нищо. А както ви е известно, госпожица Сара винаги обядва, особено когато има баница с пилешко.
Джордан се намръщи и започна пак да крачи нагоре-надолу.
— Спести ми коментарите си. Знам, че не се храни добре, откакто се е върнала. — Тя не ядеше много и когато бяха на кораба. А тази сутрин той видя, че тя, без да мисли какво прави, си намаза една препечена филия от хляба, но после я остави настрани, без да я докосне.
Но и това не беше най-лошото. Тя спеше само по няколко часа на нощ, а през останалото време се разхождаше из салоните като призрак. Избягваше всякакви контакти с него, а когато той й заговореше, тя отвръщаше на въпросите му с едносрични думи.
Освен когато заговореха за този проклет пират. Тогава тя разказваше на Джордан повече, отколкото той желаеше да чуе за мечтите на този човек, за неговата утопия и колко бил внимателен с децата, както и куп други „чудесни“ качества, които притежавал, докато му омръзнеше да слуша името Гидиън Хорн.
Но всичко това сега трябваше да приключи. Тя се бе съгласила да отиде с него на бала. Това със сигурност вече беше признак, че увлечението й по капитан Хорн започва да намалява.
— След обяда госпожица Сара излезе някъде — продължи да обяснява Харгрейвс.
Джордан изведнъж се обърна към него.
— Излезе ли? Казах ти, че не бива да излиза никъде без мене! — Откакто се бяха върнали, той постоянно се боеше, че тя ще се качи на някой кораб и ще се върне отново на този проклет остров.
Харгрейвс се изчерви.