— Тя… се е измъкнала, без да я види някой. — Но след като Джордан го загледа навъсено, слугата веднага добави: — Но се върна само два часа след това. Каза, че ходила на гости у една от приятелките си от Дамския комитет. Изглеждаше много добре и веднага попита за вас.
Това, изглежда, е било, когато тя влезе в библиотеката и му каза, че ще дойде на бала. Какво се бе случило през тези два часа, че да промени решението си?
Но това не беше важно сега. Тя щеше да иде с него и само това го вълнуваше. Някаква врата се отвори горе, което показваше, че тя най-после се е приготвила, и той махна на Харгрейвс с ръка да замълчи.
— Можеш да ми разкажеш останалото утре сутринта — каза той тихо и се обърна към стълбите. — Върви да доведеш Сара…
Той спря, като видя сестра си горе на стълбите. После отвори уста от изумление. О, Господи, що за лудост я бе прихванала? Беше облякла някаква ужасна рокля. Деколтето й бе изрязано дълбоко и разкриваше по-голямата част от гърдите й, а и беше толкова прилепнала до тялото й, че очертаваше всичките му извивки. Отгоре на това беше от златист, прозрачен плат, тънък като цигарена хартия, от онези рокли, които само французойките или някоя от неговите любовници се осмеляваха да облекат. През нея почти се виждаше пъпът й, дявол да го вземе!
Дали не беше полудяла? Сара никога не беше носила такава рокля! Дори една омъжена англичанка не би си позволила да се яви на обществено място облечена така скандално, а камо ли една почтена девойка от добро семейство.
— Откъде, дявол да го вземе, си взела тая рокля? — измърмори той, докато тя слизаше по стълбите. — Върни се веднага горе и се преоблечи! Няма да дойдеш у Мерингтън облечена така!
Тя го изгледа равнодушно.
— Защо пък не? Ти ме водиш на този бал, с цел да намеря заместник на Гидиън, нали? Аз само улеснявам твоя план. С тази рокля ще мога да измамя някой клетник да се ожени за мене, нали така? — Тя слезе още няколко стъпала надолу. — Но след като го хвана в мрежите си, ще трябва да измислиш нещо и да го баламосаш за моето обезчестяване. А може и да не го е грижа. Нали все пак имам зестра. С тези пари ще мога да си купя представителен съпруг, ако с тази рокля не успея да хвана някого.
— Някой, който ще иска зестрата ти ли? Или някой развратник? — развика се той ядосано и тръгна нагоре по стълбите. — Такъв мъж ли искаш за съпруг?
Тя вдигна рамене и дръпна по-надолу деколтето си, за да разголи още повече гърдите си.
— Какво значение има? Дали е един или друг, не е толкова важно, нали? Ти сигурно така смяташ, иначе нямаше да ме разделиш с мъжа, когото обичам.
Той спря на стълбите и присви очи.
— Какво значи това, Сара, някакъв номер ли правиш, за да ме накараш да се чувствам виновен за това, което направих?
— Номер ли? — каза тя най-невинно. — Съвсем не. Само се опитвам да ти помогна. След като си се заел със задачата да решиш за кого трябва да се омъжа и за кого не, аз изпълнявам своята роля да съблазня някой мъж. Как ти се струва това? — Тя притисна с ръка изключително тънката материя към тялото си. — Смяташ ли, че лорд Манфред ще хареса тази рокля? Чух, че си търсел съпруга.
Джордан изскърца със зъби. Лорд Манфред беше шестдесетгодишен и не само искаше да се ожени за момиче със зестра, но беше и голям женкар. Този негодник от години се увърташе около Сара. Тя, както и Джордан го ненавиждаха.
— Каза вече каквото имаше да казваш — измърмори той сърдито. — А сега върви горе и си облечи прилична рокля.
— Но, Джордан, аз нямам нищо по-подходящо, за да съблазня някой…
— Тръгвай веднага, Сара Уилис! Защото иначе се кълна, че аз самият ще те преоблека.
— Добре — отговори тя презрително, — щом настояваш. Но не ме вини после, ако не съм могла да прелъстя подходящ съпруг още сега. — Като изсумтя, тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите.
— И не си измисляй извинения, за да не дойдеш с мене на бала — извика Джордан след нея. — Чакам те тук долу след половин час!
— Добре, Джордан — каза тя с голямо задоволство. Щом се прибра в стаята си, Сара се усмихна доволно.
„Така ти се пада, братко!“ — помисли си и веднага тръгна към Пеги, в чиито ръце се намираше роклята, която всъщност смяташе да облече. Прислужницата не направи никакъв коментар, докато помагаше на Сара да съблече скандалната френска рокля, която Сара бе взела назаем от приятелката си от Дамския комитет. Мили Боже, Сара никога в живота си не се беше чувствала толкова разголена и при това пред Джордан. Но може би сега той щеше да разбере как й въздейства неговото непоносимо и деспотично държание.
Колкото и да се бе старала, той не искаше да приеме доводите й. Устата я заболя да го увещава, докато пътуваха с кораба „Дифайънт“. Нищо от това, което му каза, не успя да го накара да промени решението си. Макар че беше известен като един от най-големите женкари в Англия, към нея той се държеше като строг моралист. Тя просто полудяваше, като знаеше, че в същото това време, през което той я отвежда далеч от Атлантис, недоверието на Гидиън ще расте и той ще си мисли, че го е изоставила също така жестоко, както майка му. Тази мисъл не й даваше мира.