Выбрать главу

Той я подпря на съседното дърво, притисна се до ней, а ръцете му се плъзнаха по талията и бедрата й. След това, докато разбере какво става, той започна да повдига полата й нагоре.

— Искам само да ти доставя удоволствие, нищо повече — прошепна той.

Колкото и да се насилваше, тя не можеше да го отблъсне. И не желаеше. Чувстваше се добре, когато ръцете му я докосваха, а пръстите му разголваха плътта й и внимателно търсеха онази част от нея, която го желаеше толкова силно, че това я изплаши.

Като че и гората бе затаила дъх, докато той я целуваше отново и отново с изгарящ плам, езикът му проникваше в устата й при всяко движение на ръцете му. Пръстите му намериха мястото между краката й, което най-много жадуваше за неговия допир и палецът му започна да гали малкото хълмче, сгушено между копринено меките гънки на бедрата й, а това я караше да му отвръща инстинктивно, извивайки се като дъга под ръката му с накъсани стонове на задоволство.

— Точно така, скъпа… — прошепна той близо до устата й. — Позволи ми да ти доставя удоволствие. Само удоволствие.

Част от нея чувстваше, че това е неговият начин да я утеши заради уплахата, да й поднесе извинения за всичко, с което я беше наранил. И въпреки че здравият й разум искаше да изкрещи, че не желае това, тялото й показваше обратното. То копнееше страстно да се притиска до него, жадуваше за неговия допир, за сливането й с него. И за неин срам колкото повече той я галеше, толкова по-сладострастно копнееше да се съедини с него.

— Да, миличка — каза той задъхано, приближил устни до бузата й… — Приеми го. То е за теб. Отдай му се.

Тя нямаше време да се учуди какво значи това. Някаква необикновена възбуда се надигна в нея, подобна на трескавото очакване, което я беше обхванало на борда на „Частити“, когато излязоха от Темза и се отправиха в открито море. Пред нея се бяха задали опасности… и силни усещания. Тя чувстваше, че е на път да ги изпита, като че някой я вика с ръка и я притегля към себе си…

Всяко полюляване на листата, всеки проблеснал сноп лъчи, който озаряваше косите на Гидиън, всеки силен тропически аромат сякаш се бяха наговорили да я привлекат все по-близо и по-близо към него. Той вече не я целуваше, а се бе отдал изцяло на милувките си. Лицето му беше напрегнато до краен предел, в очите му гореше сладострастен пламък, но въпреки това продължаваше да я гали и милва, като увеличаваше породилото се в нея напрежение, докато с внезапна сила то експлодира и я разлюля с няколко поредни вълни на безумно опиянение.

Дрезгав вик се изплъзна от устните й, докато притискаше Гидиън към себе си, тръпнеше и се полюляваше срещу него. О, Боже! Каква сладост, Господи! Това ли се получава между мъж и жена? Тази неописуема възбуда… тази разтърсваща близост! Тя никога не бе предполагала, не си го беше представяла, а и никой не беше й казвал, че може да изпита подобно нещо.

Сега, когато знаеше това, тя разбра защо Гидиън смяташе, че може да я привлече в леглото си.

А когато това й стана ясно, горчиви сълзи отново започнаха да се търкалят по бузите й.

Глава 14

Защото в пристанище всяко и във всеки град млади и стари ухажват те като на парад. Ще те измамят, не им вярвай, но прости. И думите ласкателни моряшки забрави.
Анонимен автор
Из „Съвет към младите девици, които си търсят съпрузи“

Гидиън като опарен се дръпна от нея. Беше сигурен, че й е доставил удоволствие. Бе почувствал конвулсиите й, тръпката и спазмите, които я бяха разтърсили, когато стигна до оргазъм. Беше нужно още много малко, за да проникне в нейното нежно тяло, което бе пожелал още от деня, в който я срещна.

Но не го направи. Тези отново бликнали сълзи… тях той не можеше да понесе. Тя плачеше като жена, изгубила всяка надежда, засрамена повече, отколкото трябва, че не е могла да удържи своята страст. Всяко нейно хълцане го засягаше толкова, колкото не го бяха измъчвали риданията на нито една жена дотогава. Той не можеше да проумее защо.

Ядосан на себе си от тази реакция, той свали полата й надолу и я пусна, като изруга тихо, после се обърна и отиде до мястото, където лежеше мъртвата мамба. Вгледа се в змията, чието тяло беше застинало като спирала върху сухите листа, но не можеше да заглуши риданията, които се чуваха зад него. Тихите стенания, които съпътстваха всяко изхълцване, учестеното й дишане биеха като камбана в мозъка му и заличаваха всички негови сладострастни помисли. Само допреди няколко минути членът му бе станал стоманенотвърд и я желаеше толкова силно, че чувстваше болката до дъното на слабините си.