Мърморенето му беше заглушено от шума на плискащите се вълни.
— Не мога да повярвам — каза Гидиън. — Сайлъс Драмънд запленен от една жена!
— Не бих казал запленен. По-скоро не знае какво да прави. Нито една жена не му се бе опълчвала досега. Те обикновено се плашеха от него… или се отвращаваха от дървения му крак и невъзможността му да ги задоволи в леглото. Но откакто Луиза започна да се кара с него, той се промени. Тази сутрин дори го залових да се мие и зад ушите.
— Как силните рухват! — установи Гидиън.
Той знаеше само, че никога няма да върши такива глупости за Сара. Никога! Той погледна към Барнаби.
— Да не би и ти да си на път да си изгубиш ума?
— Ти би трябвало да знаеш това по-добре. Вярно, че обичам жените, но те си имат своето място. — Той се захили. — За предпочитане е то да е в моето легло.
Гидиън преди време споделяше неговото мнение. Сега то му се стори малко безвкусно, а това го смути.
— Виждам, че няма да ме тормозиш за съпруга още доста време. Не и докато Куини ти дава безплатно това, което искаш.
— Така е, така е. Но те уверявам, че другите мъже ще превърнат живота ти в ад, докато не получат своите съпруги, особено ако настояваш да спят на кораба.
— Значи нямам голям избор, така ли? Ще трябва да намеря начин да убедя жените да останат на „Сатир“ поне за известно време.
Сара особено щеше да бъде доволна да спи в каютата си, особено след срещата си с онази проклета змия.
Змията!
Внезапна усмивка се появи на лицето му.
— Слушай, Барнаби, викни мъжете и жените пред моята къща. Мисля, че ще мога да убедя бъдещите ни съпруги да се откажат да спят сами в нашите островни жилища.
Той се отправи към потока и тръгна да се връща назад.
— Къде отиваш?
— Ще видиш. Само събери всички. Няма да се бавя много.
Половин час по-късно, по залез-слънце, Гидиън стоеше на брега пред цялата група и държеше една брезентова торба в ръцете си.
Те всички изглеждаха недоволни както от него, така и едни от други. Мъжете и жените се бяха разделили, мъжете стояха близо до храсталаците, а жените се бяха скупчили заедно край океана. Неговите моряци бяха навели глави, но по лицата им личеше, че се бунтуват.
Затова пък жените го гледаха предизвикателно, несъмнено настроени от малката размирница, която стоеше сред тях с високо вдигната глава, като че беше Жана Д’Арк. Той не можеше да разбере как бе успяла така бързо да преглътне сърцераздирателните си сълзи и да се превърне в смела предводителка на кръстоносен поход. Но това не беше важно. Тя скоро щеше да разбере с кого си има работа.
Той вдигна ръка за тишина и я въдвори почти веднага, макар че някои от жените продължаваха да мърморят тихичко. Но и те престанаха, когато той ги изгледа сурово.
Като извиси глас, за да надвика слабия шум от разбиващите се вълни, той се обърна към всички:
— Барнаби ми каза, че повечето от вас са недоволни от определените за спане места. — И двете групи изведнъж се впуснаха в обяснения, но той ги накара да замълчат, като извика: — Тишина!
Когато отново привлече вниманието им, той продължи:
— Разбрах, че никой от вас не иска да остане на кораба. И тъй като жените имат още четири дена да си изберат съпрузи…
— Пет дена, капитан Хорн — прекъсна го един женски глас. Той се намръщи, но Сара добави спокойно: — Остават ни пет дена.
Очите им се срещнаха за пръв път след техните бурни целувки в гората и той с удоволствие забеляза, че страните й поруменяха под неговия настойчив поглед.
— Щом казвате така, добре. Няма да споря с вас. — Той обърна погледа си към другите жени. — И няма нужда да се тревожите, че ще се отрека от думата си за избора ви на съпрузи.
След като мъжете започнаха да мърморят нещо, а жените се поуспокоиха, той хвърли на мъжете развеселен поглед.
— Ще дадем на жените времето, което поискаха, нали, момчета?
Това беше по-скоро заповед, отколкото въпрос.
— Но, капитане — провикна се един по-смел моряк, — трябва ли да ни изхвърлят от нашите домове, защото тези жени са толкова надменни, че не искат да спят с нас без предварителни ухажвания?
Всички започнаха да викат в хор: „Да“ и „Защо трябва да го правим?“, което показа на Гидиън, че и другите мъже са на същото мнение като този моряк.
Той почака да замълчат, после продължи:
— Точно за това сме дошли да поговорим тук. И мисля, че когато жените чуят онова, което имам да им кажа, сами ще се убедят, че е най-разумно да спят на кораба.