— Слушайте — провикна се Куини войнствено, — вашите хора плават с кораб по-малко от седмица, а ние сме вече повече от един месец в морето. Казали сте на госпожица Уилис, че ще спим на сушата и точно това ще направим.
Жените започнаха да шушукат в знак на съгласие. Като изскърца със зъби, Гидиън погледна към Сара. Тя упорито вдигна брадичката си. Значи, точно както подозираше, тя бе организирала този малък бунт. Но ако не можеше да се справи с една група жени, що за пиратски капитан бе той?!
— Разбирам как се чувствате, госпожи. — Той смекчи тона си, макар и малко неохотно. — Проблемът е, че този остров не е място за сами жени през нощта. Има диви животни и други опасности.
Когато жените се спогледаха, той добави:
— Госпожица Уилис също ще потвърди думите ми. Само преди около час, тя щеше да умре. — Като бръкна в брезентовата торба, той извади мамбата и я вдигна нагоре, за да я покаже в цялата й дължина, като пусна опашката й да се допре до земята. — От това.
Жените ахнаха в един глас.
— Змии ли? — разпищя се една от жените, като видя отвратителното обезглавено влечуго. — О, Боже, значи има змии тук? — Останалите жени се обърнаха разтревожени към Сара, а тя му отправи убийствен поглед.
Като вдигна едната си вежда, той се усмихна, а после продължи:
— За щастие аз бях наблизо и я убих, но ако ме нямаше там… — Той замълча драматично, за да ги остави сами да си извадят заключение.
— Но, разбира се, когато всички бъдете омъжени, вашите мъже ще ви пазят от подобни опасности, но дотогава ще се чувствате много по-спокойни на кораба, отколкото ако спите сами в колибите.
— Ама че рай е това! — провикна се Куини, докато подритваше раздразнено пясъка пред себе си. — Вие сте луд, капитане, ако си въобразявате, че ще спим на място, където гъмжи от змии!
— Да — присъедини се Луиза към нея. — Обещахте ни нови земи, а вместо това ни докарахте тук да ни изядат живи. Няма да стъпя на този остров, докато не унищожите змиите. — Тя се намръщи. — А докато направите това, защо не предприемете нещо да обзаведете тези колиби както трябва? В тях едва може да живее един човек, а камо ли двама.
Насърчавани от Луиза, жените започнаха да изброяват всички несъвършенства, които бяха забелязали на острова. А Сара стоеше със скръстени на гърдите си ръце и му се усмихваше подигравателно.
— Няма за какво да се тревожите, след като се омъжите, госпожи — повтори той, но почувства, че губи почва под краката си. Той бе предположил, че жените ще се хвърлят в обятията на неговите моряци, за да потърсят закрила, а не че ще започнат да заплашват с бунт. — Моите мъже знаят как да се справят със змиите. А по въпроса за условията в колибите…
— Да, капитан Хорн — прекъсна го Сара ехидно, — кажете ни какви подобрения смятате да направите. Сигурно ще се съгласите, че обзавеждането не е подходящо за нас. Доколкото разбрах, няма отделни спални за децата. Предполагам, че не очаквате да спят в леглата на съпругите на майките им.
— Сара… — почна той със заплашителен глас.
Но тя продължи да говори, без да му обръща внимание, а жените се струпаха зад нея, като че беше тяхна водачка.
— Пък и вратите и прозорците не са обезопасени така, че да не могат да влизат тукашните диви животни и змиите. Дори безстрашните ви пирати трябва да спят понякога, нали? Как тогава ще ни пазят от змиите? А да не говорим за плачевното състояние на кухненските прибори и липсата на…
— Тишина! — извика той така, че накара дори нея да отстъпи крачка назад. Проклета да е тази жена! Трябваше да намери начин да й запуши устата, дори ако това бъде последното, което ще направи! Той изтри потта от челото си и заговори със стиснати зъби: — Сигурно кухненските прибори на госпожите в предишните им жилища в Лондон са били в много по-добро състояние!
За щастие, споменаването на лондонските затвори накара повечето от тях да млъкнат. Дори Сара, изглежда, не можеше да намери отговор на това. Но от предишната си среща с нея той бе научил, че не трябва да дразни жените прекалено много.
— И въпреки това, госпожице Уилис, не искаме вие и останалите жени да останете с впечатлението, че не сме склонни да правим отстъпки. Ще оправим кухнята, а също и вратите, и прозорците. Отдавна смятах да пратя някои от моите хора в Сао Николао да накупят някои неща. Ако ми дадете списък с поръчките си, след сватбите…
— След сватбите ли? — прекъсна го Сара. — А какво ще правим дотогава?
— Ще спите на борда на кораба. Знам, че условията не са от най-добрите, но при всички тези опасности за жените и вашата явна загриженост за тях, това е най-доброто, което мога да предложа.
Вече мислеше, че е спечелил тази битка, но прекалено милата усмивка на Сара го накара да се усъмни.