— Да, но ти няма да бъдеш тук. Ще заминеш. Утре. Когато моите хора отплават за Сан Николао, и ти ще заминеш с тях.
Надежда лумна в гърдите на Пети, но той веднага я потисна.
— Наистина ли ще ме пуснете да замина?
Пиратът вдигна рамене.
— Защо не? Ако се откажеш от настоящите си претенции към госпожица Уилис, можеш да напуснеш острова и да идеш, където пожелаеш. Спомням си, ти ми каза, че не можеш да се върнеш в Англия, но има много други места, където би могъл да живееш чудесно, като продадеш скиптъра.
Бог да му е на помощ, този човек говореше сериозно. За момент Пети дори се изкуши да вземе този проклет жезъл и да отплава за непознати земи. Но чувството му за дълг и чест нямаше да му позволи да го направи. Какво значение имаше всичкото това злато, ако така щеше да предаде семейството си и да измами доверието на госпожица Уилис. Трябваше все пак да намери изход от това положение.
Жалко само, че не можеше да използва предложението на пирата, за да измъкне и госпожица Уилис от острова, но капитан Хорн едва ли щеше да позволи това. Така че беше принуден да остане.
Пети се накани да върне скиптъра, но после се поколеба. Смееше ли да изпусне такъв шанс за бягство? Колкото по-дълго останеха с госпожица Уилис тук, толкова повече нарастваше опасността пиратският капитан да я прелъсти. Макар че тя твърдеше, че ще устои на този мъж, Пети виждаше, че е влюбена в него и то не малко. Благоуханният въздух, тяхната близост тук, изолацията… всичко това скоро щеше да я накара да му се отдаде, независимо дали Пети е тук, или го няма. А щом пиратът иска да му даде златен скиптър само за да го отстрани от нея, значи никога нямаше да й позволи да се омъжи за него. И щом положението е такова…
— Защо ми давате възможност да замина? Бихте могли просто да ме убиете? При това никой не може да ви спре. — Тъй като пиратът му хвърли убийствен поглед, Пети побърза да добави: — Знайте, че не отхвърлям предложението ви, но струва ми се, че каквито са пиратите…
— Искаш да кажеш жестоки, кръвожадни убийци! — Капитанът вдигна обутия си с ботуш крак върху един стол, а очите му присветнаха ядосано. — Има какви ли не пирати, които вилнеят из моретата, както има и всякакви моряци. Не знам какво си чувал за мене, Харгрейвс, но аз не убивам хладнокръвно, при това заради жена. Убивал съм в разгара на битки, вярно е, пък и го правех, когато още не бях станал пират и служех на страната си, като участвах в пленяването на вражеските кораби като капер.
— Но нещата, които съм чувал, и това, което се говори…
— Какво очакваш, че ще каже някой баронет, след като сме му показали, че е страхливец? Ще твърди, че пиратите пият кръв и убиват невинни и затова не си е мръднал пръста да им се опълчи, когато са пленили кораба му. — В гласа му прозвуча нескривана горчивина. — Истината е, че репутацията, която си създадох по време на войната — че съм пленявал кораби, колкото и да е бил голям рискът, ми помогна да стана пират след това. Когато търговски кораби виждаха издигнат моя флаг, бързаха да се предадат. Те знаеха, че имам повече оръдия и по-многоброен екипаж от тях и не желаеха да рискуват живота си заради честта да бъдат погребани в ковчези, покрити с коприна. Сигурно си спомняш, че именно това се случи и на „Частити“. — Очите му се присвиха и се превърнаха в заплашителни цепки. — Но това не значи, че ако откажеш моето предложение и останеш, ще стоя безучастно и ще ти позволя да я имаш. Не! Накрая пак ще загубиш и дори няма да получиш за утеха моето злато.
Той свали крака си от стола и се наведе напред, като опря ръце на масата и загледа Пети подозрително.
— Защо задаваш всички тези въпроси, Харгрейвс? Нима ще отхвърлиш шанса за богатство и приключения само за да се ожениш за госпожица Уилис?
— Не, разбира се — отговори Пети предпазливо, да не би пиратът да се усъмни в нещо. — Бъдете сигурен, че ще предпочета този скиптър и шанса да напусна острова пред госпожица Уилис. — Той направи пауза, като внимателно премерваше думите си. — Само не разбирам защо и вие не направите същото.
Капитан Хорн започна да се държи като аристократите, които толкова ненавиждаше.
— Това не е твоя работа. Искаш ли това нещо, или не? Защото ако не го искаш… — Той млъкна и се присегна да си вземе обратно скиптъра.
Пети го придърпа към себе си.
— Искам го. — Не беше сигурен, че постъпва правилно, но, изглежда, нямаше друг избор. — Искам го. И ще напусна острова още утре.
За момент на Пети му се стори, че капитанът си отдъхна. Но след това лицето му отново се помрачи.
— И още нещо. Няма да я уведомяваш за разговора ни, ясно ли е? Ще обещаеш, че ще заминеш утре, без да й кажеш нито дума.