Дали е така? Тя хапеше долната си устна разтревожено. Не можеше да разбере защо Гидиън ще освободи така лесно Пети.
— Слушай, това може да е някаква ужасна клопка. Какво ще правиш, ако той е наредил на хората си да те свалят от платнохода и да те оставят на някое необитаемо място? — Тя заговори толкова тихо, че гласът й се превърна в шепот. — А… може дори да те убият…
Като поклати отрицателно глава, Пети я загледа с присъщата си сериозна упоритост.
— Наистина ли мислите, че може да го направи? Смятате ли, че е такъв човек?
Тя не бе подготвена за такъв въпрос. Дали Гидиън е убиец? Разбира се. Та нали беше пират? И все пак дълбоко в душата си тя не можеше да го повярва, не и след днешния случай.
— Не, не мисля. — Когато Пети кимна с глава, тя хвана ръцете му. — Но може и да греша. И ако е така…
— Няма да ме убие. Самият той го каза. И не знам защо, но му повярвах. — Той се намръщи. — Но това не значи, че няма да направи някои други неща. Щом аз замина, той ще се опита да ви направи своя жена, госпожице Уилис. Тревожи ме само това, като ви оставям.
И за Сара това беше единственото тревожно нещо, но сега не беше време да мисли по този въпрос. Ако Пети не отидеше за помощ, всички те щяха да бъдат принудени да се омъжат, а тя не искаше да се случи това.
— Не трябва да се тревожиш за мене. Мога да се справя с капитан Хорн, не се боя. Все още имаме няколко дни, преди да си изберем съпрузи, а може би днес аз издействах още по-дълъг срок. Пък и на пиратите ще им е нужно време да оправят домовете си и може би, ако ние продължаваме да се противим, Гидиън ще… ще…
Тя се поколеба. По лицето на Пети тя разбра, че не вярва ни най-малко в това.
— Както и да е, това не е важно. Трябва да заминеш. Това е единственият ни шанс.
Като прокара ръце през косата си, Пети поклати унило глава.
— Знам. Но имам чувството, че ви предавам. — Гласът му се смекчи. — Вас и Ан.
Сара хапеше долната си устна. Ан беше съвсем друго нещо.
— Знаеш, че тя ще те чака.
— Те няма да й дадат такава възможност. — Той изглеждаше толкова отчаян, че Сара обви с ръка слабите му рамене, за да го утеши.
— Щях да я взема със себе си, ако можех, но капитанът няма да позволи това. Освен това така може да го подсетим, че го лъжем за нашия годеж. Пък и тя ми каза, че не може да дойде. Сега там я смятат за престъпница. И ако се върна в Англия, а на мен ми се налага да отида там, тя ще бъде в опасност, ще я заловят отново и нещо лошо ще й се случи. Затова трябва да я оставя тук за известно време.
— Не се безпокой — отвърна Сара, като се стараеше думите й да прозвучат по-твърдо. — Ще направя каквото мога да не я омъжат за някой от тези пирати.
— Не мога да понеса мисълта, че може да я насилят да го стори.
— Знам. Всичко ще се оправи, ще видиш. Ти гледай само да се махнеш оттук и да доведеш помощ, а аз ще се грижа за Ан.
За нейна изненада Пети изведнъж протегна ръце и я притисна толкова силно към себе си, че ребрата й изпукаха.
— О, госпожице Уилис, вие сте прекалено добра. Аз ви провалях постоянно, а вие сега се грижите за мене и за тази, която обичам.
— Престани да казваш, че си ме провалял. Не си. Ти направи всичко, което е по човешките възможности, а после…
Каквото и да бе искала да каже, то остана неизречено, когато вратата на каютата внезапно се отвори и се блъсна с трясък о стената. Двамата с Пети моментално се раздалечиха, но беше твърде късно. Гидиън ги гледаше с гневен поглед.
— С теб сключихме сделка, Харгрейвс. А ти не спазваш своята част от нея.
Макар че кръвта се отдръпна от лицето на моряка, той го изпъчи и каза:
— Нямаше да е честно да си тръгна, без да кажа сбогом. Един почтен мъж не постъпва по този начин.
— Но един почтен мъж не би я продал за злато. Каза ли й това? Обясни ли й, че предпочете нещо материално пред нея?
Когато Пети само повдигна рамене, разяреният поглед на Гидиън накара сърцето й да затупти лудо в гърдите й. Този човек беше наистина страховит, когато е ядосан, макар че тя не разбираше защо е толкова бесен. Та нали ги беше виждал заедно с Пети и друг път…
— Вън оттук! — заговори Гидиън с тих, заплашителен глас. — Изчезвай от тази каюта и от кораба ми! Ще си получиш златото, макар че трябваше да те хвърля на акулите. Замини с платнохода утре, иначе ще направя точно това, което казах!
Като й хвърли бегъл, извинителен поглед, Пети се промъкна между нея и Гидиън и се измъкна през вратата. За момент тя остана парализирана от страх, но после бързо се овладя. Не трябваше да го кара да мисли, че се бои от него. Иначе той щеше да се възползва от това.