Тя си пое дълбоко въздух, за да се посъвземе, и скръсти ръце на гърдите си, за да прикрие треперенето си.
— Сигурно мислиш, че вече си спечелил. Отстрани Пети и сега смяташ, че веднага ще се хвърля в прегръдките ти.
С непроницаем поглед той влезе в каютата и затвори вратата зад себе си.
— Когато става дума за теб, нищо не предполагам, а просто установявам. Ти никога не приемаш лесно поражението. Но поне ти отнех най-доброто оръжие. — Очите му я огледаха с такава фамилиарност, че тя се изчерви.
— И те уверявам, мила моя, че ще се справя и с всичко друго, което решиш да опълчиш срещу мене.
Той направи една крачка към нея, после спря. Някаква мрачна решителност се бе изписала на лицето му, докато лампата го осветяваше с мъждукащата си светлина. Като протегна ръка към нея, той погали брадичката й и предизвика вълна от приятни тръпки по цялото й тяло. И тази сутрин я беше помилвал така, беше накарал кръвта й да закипи и бе изтръгнал сладострастните й въздишки. Но сега беше различен. Тя недоумяваше защо. Просто беше различен. Стоманеносините му очи блестяха със същата студена пресметливост, както в първия ден, когато завладя кораба им. Това не беше същият Гидиън, който я бе прегръщал, докато плачеше. Този Гидиън желаеше само тялото й и щеше да я насили, без да му мигне окото. Макар че й се струваше също така привлекателен като другия, този я плашеше, а предишният — не. Сега той имаше силата да я унищожи.
Като се отдръпваше предпазливо от ръката му, тя прошепна:
— Какво ще стане, като свърши битката? Ще се ожениш за мене ли? Това ли искаш? Аз да те избера за съпруг?
Изведнъж изражението на лицето му стана непроницаемо. Като пъхна палци в колана си, той я загледа и подигравателна усмивка заигра по устните му.
— Нима казваш, че ще се омъжиш за мен? За отвратителния, кръвожаден американски пират?
— Това не е въпросът, нали? — Тя отметна тежките си бакъреночервени коси от раменете, а очите му проследиха движението й с такава страстна жажда, че тя съжали за този жест. После скръсти ръце и побърза да добави: — Никога не си казвал, че искаш да се ожениш за мен, английската аристократка.
— Защо не отложим въпроса за предстоящите ни бракосъчетания, докато не видим дали си подхождаме?
Изведнъж той тръгна напред и като я завари неподготвена, прегърна я през кръста и я привлече в прегръдките си.
— За разлика от Харгрейвс, обичам да изпробвам стоките, преди да платя цената за тях… милейди.
Той произнесе последната дума с такъв сарказъм, че сърцето й се сви от мъка. Наричаше я милейди, само когато искаше да й напомни колко мрази хората от нейната класа. А останалата част от грубите му думи бяха предназначени да я унижат още повече.
— Няма да изпробваш нищо мое! — каза тя и отблъсна с ръце гърдите му. — Пусни ме веднага, ти си… ти си…
— Похитител на жени ли? Зъл насилник ли? Хайде, Сара, говори каквото щеш, но и двамата знаем, че искаш да те любя. Тази сутрин…
— Тази сутрин ти беше различен — промълви тя. Той я гледаше с такъв жаден поглед, че тя продължи бързо: — Грижеше се за мен. Е да, исках да ме любиш. Признавам го. Но не и сега, когато си такъв. Не и когато ме мразиш толкова силно.
— Държа ли се така, сякаш те мразя? — той притисна бедрата си към нейните, за да почувства тя възбудата му. — Приличам ли на мъж, който те мрази?
Тя го отблъскваше с ръце и се мъчеше да се дръпне от него.
— Не говоря за това, което мислиш за тялото ми, Гидиън. Имам предвид това, което мислиш за мене. Долавяла съм презрението в гласа ти, като говориш за моята класа и общественото ми положение. Забелязвала съм как понякога ме гледаш с гняв и ненавист, като че ме мразиш затова, че съм англичанка… и от благородническото съсловие.
— Това няма нищо общо. — Той хвана брадичката й с ръка, като се опитваше да я накара да вдигне глава, за да може да я целуне. — Твоето тяло ме желае и Бог ми е свидетел, че и моето те желае. Затова нека задоволим тази си нужда и да приключим с тази работа.
— Не! — извика тя и дръпна главата си от ръката му. — Не съм някакво апетитно блюдо, че да ме излапаш само защото си гладен! Нито пък ще понасям изблиците ти на омраза срещу хората от моята класа.
Този път, когато тя го отблъсна, той я пусна, макар че продължаваше да диша все така тежко и ускорено, а после и хвърли един вледеняващ поглед.
— Какво искаш от мен? Неугасваща любов ли? Обет за вярност? Предложение за женитба ли? Каква е твоята игра?
— Там е работата, Гидиън, че не е игра. Но след като изглежда, че не ми вярваш, аз… не искам повече да участвам в това. Остави ме на мира. Ако не можеш да ме приемеш само като Сара Уилис, стой настрани от мене и ме остави да си намеря някой, който ме приема каквато съм.