Луиза изсумтя и изхвърли още отпадъци в кошчето за боклук.
— Ами да, разбира се. Значи затова той извика Куини вечерта, когато пристигнахме…
— Но не е правил нищо с нея. Чух я като разказва на другите момичета за това. Просто я изпратил при господин Кент. И се обзалагам, че се е отказал заради госпожица Уилис.
Както разтребваше стаята, Луиза спря пред леглото на Сайлъс, за да свали мръсните чаршафи. Сара? И капитан Хорн? Ама че ужасяваща мисъл! Нищо не можеше да се получи между тях. Ако Сара смяташе, че ще може да се оправя с този пиратски капитан, грешеше. Той бе от мъжете, които могат да съкрушат сърцето на една жена, особено ако не е закоравяло като това на Луиза.
— Ако си права, много са били дискретни по този въпрос. А изглежда, като че той я отбягва и тя него.
— Да, но се наблюдават взаимно, когато единият мисли, че другият не го гледа. Един ден тя се засмя на нещо, което беше казал господин Кент, а капитан Хорн се намръщи и ги погледна толкова сърдито, че и двамата се изчервиха. Веднага след това той изпрати господин Кент да помага на мъжете да пренасят дървения материал от другия край на острова. Той е лапнал по нея, а мисля, че и тя по него.
— О, надявам се, че грешиш! Той не е подходящ за нея.
— Не знам. — Ан се наведе да вдигне едно чугунено канче, което беше захвърлено под масата. — Той не е толкова лош, колкото го мислиш. Беше много мил с мене, като разговаряхме веднъж. Пита ме за мама и за разни други неща. Не е толкова лош, като го опознаеш.
— Нямам никакво намерение да го опознавам — измърмори Луиза, докато събираше чаршафите от матрака. Капитан Хорн я плашеше до смърт. Той много й приличаше на Хари, сина на бившия й работодател. И макар че никога не беше виждала капитан Хорн да причини нещо лошо на някого, тя продължаваше да мисли, че сигурно хапе по-лошо, отколкото лае, а и лаят му беше достатъчно свиреп. Във всеки случай тя нямаше намерение да проверява дали е така. И не можеше да си представи сладката Сара в грубите ръце на този мъж. Независимо от това, което й каза Ан за него, тази мисъл я ужасяваше. Следващия път, когато остане насаме със Сара, щеше да се опита да я вразуми. Внезапно Ан подсвирна тихо от другия край на стаята.
— Мили Боже, какво е това? — Като остави настрани чугуненото канче, което все още държеше в ръката си, тя вдигна един голям предмет с дърворезба, който беше наполовина скрит зад някакви вонящи, свити на топка, вълнени долни гащи.
Луиза погледна към това, което държеше Ан и повдигна рамене.
— Прилича на жена, издялана от дърво.
— Да, нос такива големи… Никога не съм виждала жена с… с…
— Такива гърди — каза студено Луиза. — Не можеш ли да произнесеш думата?
Като взе дърворезбата от Ан, тя започна да я оглежда от всички страни. Жената наистина имаше прекалено големи гърди за тялото си. Бяха колкото тикви. Приличаха на заоблените бутове на задник и наистина бяха с необикновени размери, но на такава жена й беше нужно солидно телосложение, за да удържа тежестта им и да не падне на земята. Луиза разглеждаше малката глава и краката й и позна стила, който бе виждала по книгите.
— Предполагам, че тя е от някоя от онези африкански страни, където боготворят богините на плодовитостта.
Ан изглеждаше изумена.
— Богините на плодовитостта ли?
— Чела съм за тях преди време в една книга за пътешествия.
„Навремето, когато четях вечер и животът беше пред мене. Когато Хари започна да опипва гърдите ми.“
— Но какво значи богиня на плодовитостта? — продължи да настоява Ан, като отклони Луиза от неприятните й мисли. — И защо гърдите й са толкова големи?
— Защото представя плодовитостта на жените. — Когато Ан погледна с недоумение, Луиза продължи: — Жените кърмят децата с гърдите си и майсторът ги е направил толкова големи, за да покаже способността на жените да изхранват хората.
Явно, че Ан не беше запозната с концепцията на символизма. Младата жена взе пак дърворезбата от Луиза.
— Мислиш ли, че Сайлъс я боготвори?
— Съмнявам се — каза тя хладно. — Ако съдя по това, което Барнаби ни каза, Сайлъс не може… да прави деца. Не, предполагам, че интересът му към нея е по-скоро от похотливост.
— Да, и вероятно е доста мръсен.
— Сигурно е така — отвърна Луиза и едва сдържа усмивката си.
Ан разглеждаше дърворезбата.
— Ако питаш мене, този предмет е смешен. Има само цици, задник и нищо друго. Питам се дали жените в Африка изглеждат така.
— Съмнявам се. Ако беше тъй, английските мъже щяха да започнат масово да се преселват в Африка.
Ан се изкикоти.