Той повдигна вежди.
— С вас ли?
Тя се изчерви още повече.
— С мен.
Това изглежда го поуспокои. Той я изгледа продължително. После, за нейна изненада, се обърна и се отправи към една полица. Взе оттам лулата си, напълни я с тютюн, запали я и смукна от нея няколко пъти, преди да я задържи в ръката си. Острата миризма на тютюна изпълни стаята. И когато се обърна към нея, гневът му се бе уталожил.
Очите му я гледаха, почти скрити от гъстите вежди.
— Ти си голямо шило, Луиза Яроу, знаеш ли това? Не съм виждал в живота си по-голямо шило от тебе. — Той направи пауза, за да смукне по-издълбоко от лулата си, а кафявите му очи я наблюдаваха през цялото време. — Чудя се защо се месиш в моя живот, когато има достатъчно други мъже на този остров, които можеш да тормозиш. Само това искам да знам.
— Не смятах, че по този начин те тормозя.
Той не отговори на язвителната й забележка.
— Защо мен, Луиза? Защо си избрала точно мен?
Напрегнатият му поглед я накара да се почувства неудобно. Затова се обърна настрани и започна бързо да подрежда мръсните му дрехи.
— Защото си готвачът и исках да разбереш, че се нуждаем от прилична храна. Трябва да признаеш, че не си най-добрият готвач, Сайлъс.
Той не започна да протестира много остро, както правеше обикновено с другите. За нейно изумление просто каза:
— Е, да, вярно е. Служех добре на Гидиън, преди да си загубя крака, затова той ме назначи за готвач.
Тя не знаеше това. То я накара малко да промени мнението си за капитан Хорн.
— Но ти не отговори на въпроса ми — продължи да настоява Сайлъс. — И ти не разбираш много повече от мене от готварство. Чух, че си била гувернантка в Англия, а не готвачка.
— Да, вярно е. Но през годините, когато работех за дук Дорчестър, аз започнах да се интересувам и от готвене. Стоях доста време в кухнята. — Да, доста време. Защото беше единственото място, където Хари не можеше да я завари сама, пък и там можеше да се спаси от похотливите му ръце. А това, че понаучи малко за приготвянето на ястията й беше само от полза.
— Все още мисля, че не ми казваш всичко. Карах ти се и ти мърморих, а това не те ядосваше. Защо не се боиш от мене, както се боят другите?
— Защото знам, че няма да ми сториш нищо лошо — продума тя, а после съжали, че го е казала. Защо трябваше да й задава всички тези неудобни въпроси?
— Да, и аз сметнах, че работата е такава.
Когато Луиза го погледна изненадана, той добави:
— Кой те е тормозил така? Кой те е тормозил толкова много, че се чувстваш в безопасност само когато смяташ, че някой мъж не е в състояние да се люби с теб?
Силна руменина изби по лицето й.
— Не разбирам за какво говориш.
Той остави лулата си настрани и се намръщи.
— Напротив, разбираш. Единствената причина, поради която хубавица като теб би отблъснала Барнаби заради мене, е, че не иска мъж да я докосва.
Тя не беше признавала това дори пред себе си. Не бе и помисляла за това. Но дълбоко в себе си знаеше, че точно поради тази причина се бе залепила за Сайлъс. Той беше добър, мил… но и импотентен. И никога нямаше да се страхува, че може да пристъпи зад гърба й и да я насили да…
Тя си прехапа силно устната, като се мъчеше да сдържи яростните чувства, които винаги извикваха сълзи в очите й.
Той пристъпи към нея, а лицето му беше крайно напрегнато.
— Не съм сляп, Луиза. Забелязвал съм как потръпваш, когато някой мъж те докосне. Виждал съм ужаса в очите ти, преди да се дръпнеш, а и езикът ти става хаплив, за да го накараш да стои на разстояние. — Той се приближи и спря съвсем близо до нея. — Затова мислиш, че ако започнеш да се грижиш за мене, ще те взема за жена, макар че няма да спя с теб или поне ти така предполагаш.
— Това не е вярно! — възрази тя вяло, преди да чуе думите „ти така предполагаш“. — Какво искаше да кажеш с това „поне ти така предполагаш“? — После, като разбра колко е смущаващ този въпрос, тя каза, като заекваше: — Това е…
— Не се тревожи по този въпрос. Знам какво вероятно ти е казал тоя глупак Барнаби. Че не мога да се любя с жена, нали?
Тя се двоумеше дали да признае, но накрая реши, че трябва да бъде почтена към него.
— Да.
— Казал ти е, че не обичам жените, защото не мога да се любя с тях. Това ти е казал, нали?
Като отвърна лицето си от него, тя кимна с глава.
— Да, но не е вярно.
Тя се обърна и го погледна.
— К… какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че органите ми са в добро състояние и функционират също така добре, както тези на онзи проклет англичанин.