— Но защо…
— Това е дълга история.
Устните му се свиха и се превърнаха в тънка линия под мустаците. Докато тя го гледаше нетърпеливо, той въздъхна, почеса си брадата и заговори:
— По времето, когато си загубих крака, бях женен за една жена според обичайното право на Бахамските острови. Тя беше креолка. Гидиън ме заведе в къщи, за да се лекувам, а тя се грижеше за мене. Но това, че съм си загубил крака, я смущаваше много. Опитваше се да не го показва, но един ден я заварих, че се въргаля в леглото с някакъв търговец. Тогава разбрах, че тя няма да ме обича никога повече, ако въобще ме е обичала.
Той се обърна, тръгна към масата и се отпусна тежко на един стол, като пак взе лулата си. На Луиза й се прииска да го прегърне и да го утеши. Горкият Сайлъс! Каква несправедливост бе сполетяла този добър човек. Как може някоя жена да престане да обича мъжа си заради нещо толкова дребно и маловажно?
— Тогава пътищата ни се разделиха — продължи той. — Тя отиде при търговеца, а аз тръгнах пак да пътувам по море със „Сатир“ като готвач. Но всички моряци сметнаха, че проблемът между нас сигурно е бил леглото. Мислеха, че и някой друг мой орган е пострадал, освен крака. — Той отклони погледа си към лулата. — А аз… просто ги оставих да си мислят така. Предпочетох да смятат, че жена ми ме е оставила, защото не мога да й предложа вече това, на което всяка жена има право. Не исках да им призная, че тя просто не ме искаше повече. И другарите ми сметнаха, че това е трагично, а аз ги оставих да си мислят така. Само Гидиън знае истината. Но той запази тайната ми и досега.
Сайлъс смукваше силно от лулата си, после издухваше дима, който започна да се извива нагоре в тънка нишка.
— И да ти кажа право, след това престанах да се интересувам от жените. Моята беше съкрушила сърцето ми и не смятах да търся друга да се грижи за мене. И така… продължих да си живея без жена, освен когато можех да се измъкна тайно и да намеря проститутка на някое пристанище.
Със свито сърце тя избърса в полата си своята потна ръка. Сега разбираше докъде би довело това. И не знаеше как да постъпи.
Той вдигна лице към нея, а очите му бяха сини като небето навън.
— Тогава се яви ти, подобна на стихия, каквато никога не бях виждал. Беше нещо като възбуждащо лекарство, от което един мъж се нуждае, за да възвърне интереса си към живота. И реших, че трябва да ти кажа истината.
— Не казвай нищо повече. Моля те, Сайлъс…
— Трябва да ти го кажа, Луиза. Трябва. Ти се присламчи към мене, защото смяташе, че не съм истински мъж, тъй като някой негодник те е накарал да се боиш от истинските мъже. Не искам да се лаская, но мисля, че между нас имаше нещо повече…
— Имаше! — Тя не можеше да го остави да мисли, че го е избрала само защото е мислела, че така ще бъде в безопасност. Когато той вдигна очи от лулата си и я погледна, по лицето му личеше, че не й вярва, затова тя добави нежно: — Наистина имаше нещо повече. Ти си внимателен, мил и…
— Не съм нито внимателен, нито мил, бе момиче! — изръмжа той, като се изправи на крака. — Това се опитвах да ти кажа. Като те видя сутрин, приличаш ми на най-свежата роза, която някога е цъфтяла по тези брегове и кръвта ми започва да тупти лудо в ушите ми. Желая те толкова много, че ми се иска да те грабна в обятията си и да започна да те целувам до полуда. Това, което изпитвам към тебе, не е нежност. — Той хвърли лулата си на пода, а очите му блеснаха. — А ти искаш нежност. Искаш мъж, който ще се отнася с теб като с чупливо стъкло и…
— Не, не искам такова нещо.
— И мисля, че го заслужаваш — продължи той, като че не я беше чул, — знам, че го заслужаваш. Трябва ти мъж, който си има всичко.
— Стига! — Тя се приближи до него. — Не говори такива глупости! Ти си имаш всичко. Вярно, че си с един крак, но това не е важно.
Той я погледна, стреснат от разпалеността, с която тя говореше, но я остави да продължи:
— Не и за мене. Това не значи нищо за мене.
Очите му се присвиха и той започна да си поглажда брадата.
— Какво каза, бе момиче? Трябва да ми говориш ясно, защото не умея да разгадавам мислите на жените. Толкова съм научил от моята жена.
Луиза замълча. Но какво му говореше тя? Че няма нищо против да я докосва и прегръща? Че това дори може да й хареса?
О, тя бе толкова объркана! Беше се заклела след последния път, когато Хари я облада насила, че никога вече няма да позволи на друг мъж да я докосне. Бе извадила кухненския нож и го беше забила в бедрото му, като смяташе, че го лишава от мъжественост, а заради нейните мъки я бяха осъдили на четиринадесет години заточение.
Но Сайлъс беше напълно различен от Хари. Макар че и двамата бяха арогантни, Хари се държеше така, защото си въобразяваше, че всички на земята са създадени да му служат. Той никога не би казвал, че тя заслужава нежен мъж. И винаги бе смятал, че тя трябва да се радва на готовността му да я изнасилва един път седмично.