Докато арогантността на Сайлъс беше по-скоро нещо като самозащита, подобна на нейната. По този начин той не даваше възможност на мъжете да му се присмиват, че жена му му е сложила рога. Тя знаеше какво значи да се отбраняваш, като се прикриваш зад гордостта и презрението. Именно тези качества й бяха помогнали да издържи на процеса. С тяхна помощ устоя и след като ги плениха. Никой друг, изглежда, не бе разбрал това, освен Сайлъс.
Но беше ли достатъчно само да я разбира? Ако той я грабнеше в прегръдките си, щеше ли тя да се чувства отчаяна и омърсена, както когато Хари беше я бе обладавал насила. Имаше само един начин да разбере това.
— Мисля, че искам да кажа… — Тя спря и не знаеше как да продължи: — Искам да кажа… всъщност искам да кажа… че ако трябва да си избера съпруг, бих предпочела да бъдеш ти, а не някой друг.
— Дори след това, което ти казах? Защото трябва да разбереш, Луиза, че не мога да живея в една къща с тебе и да не те докосвам. — Гласът му стана дълбок и дрезгав и я изпълни със страх и вълнение. — Искам да се любя с теб, бе момиче. Не искам нито една от другите жени, така че ако не си ти, ще продължа да си живея както преди. Но ако се оженя за тебе, не ти обещавам, че няма да те докосвам.
— Тогава не го обещавай — отвърна тя и изненада дори себе си. Като пристъпи към него, тя сложи ръцете си в неговите. А те бяха силни, толкова силни, че можеха да я прекършат на две, да я обладаят насила… да й причинят страшна болка. Но тя почувства, че те треперят под нейните пръсти и това разсея страховете й. Сигурно бе, че мъж, който може да трепери при нейното докосване, нямаше да я нарани, нали?
Тя вдигна лицето си към него и почти изгуби кураж, като съзря ясно изразено страстното желание в очите му. Единственото, което все още я задържаше да не побегне от колибата, беше, че той не я сграбчи.
— Искам да опитам, Сайлъс. С тебе. Каквото и да казваш, вярвам ти, че няма да ме нараниш. Няма, нали?
— Никога. — Ръцете му се плъзнаха и докоснаха леко кръста й. — Но ако стоиш толкова близо до мене още една минута, кълна се, че ще те целуна.
Дишането й се ускори въпреки страха, който изпитваше.
— Добре.
Той я погледна, като че не я бе чул правилно.
— Какво каза?
— Целуни ме, Сайлъс.
Не се наложи да му повтаря. А той не се забави да го изпълни. И когато устните му се долепиха до нейните, тя забрави за Хари — наследника на титлата Дорчестър. Забрави затвора, делото срещу нея и похищението им. Мислеше само за това, че мърморкото Сайлъс я целуваше като ангел, изпратен от небето. А тя дори бе закъсняла да изпита това божествено чувство. Целувката им беше дълга, прочувствена и настойчива и тя усети, че го е хванала за жилетката и притиска тялото си до неговото. Едва когато усети възбудата му, тя се дръпна назад и старият страх отново я обзе.
Но сега той се усмихваше, нещо необичайно за Сайлъс.
— Не се тревожи, любима. Не съм очаквал, че ще се хвърлиш в прегръдките ми с голяма охота. Но сега, като знам, че можеш да понасяш целувките ми, сигурен съм, че и останалото ще бъде наред.
— Наистина ли? — Защо дъхът й бе заседнал някъде в дробовете? И защо искаше той отново да я целуне?
— Аз… забих кухненски нож в крака на последния мъж, който… ме накара да легна с него…
Сайлъс престана да се усмихва.
— Заслужаваше ли го?
— Според мен, да — каза тя категорично и нямаше сили дори да го погледне. — Той… ме обладава много пъти против волята ми.
Пръстите му притиснаха кръста й.
— Е, тогава го е заслужавал. И дори нещо повече. — Той гледаше сега съвсем сериозно, после вдигна брадичката й, за да срещне очите й. — А ако някога и аз заслужа такова нещо, и в моя крак забий нож. Дори ще ти позволя да нараниш и здравия ми крак, ако това е нужно, за да ми бъдеш жена.
Думите му бяха толкова приятни и мили, че извикаха сълзи в очите й.
— О, Сайлъс! — възкликна тя и обви врата му с ръце. — Аз не те заслужавам.
— Напротив, заслужаваш ме. Той я придърпа към себе си и облегна брадичката си върху главата й.
— Мъжът, който те е накарал да се чувстваш толкова жалка, е бил негодник, но един ден ще ми разкажеш всичко за него, за да ти помогна да забравиш подлостта му веднъж завинаги. После ще заживеем… заедно. Ще имаме деца, ще бъдем щастливи и да върви по дяволите всеки, който се опита да ни пречи.
Да, любов моя — мислеше си тя, когато той повдигна брадичката й за още една пламенна целувка. — Да, о, да!