Глава 17
Малките тревоги от време на време пи спасяват от скуката.
Сара стоеше в трюма на „Сатир“ и записваше какви дрехи са успели да вземат жените от „Частити“. Очакваха останалите пирати да се върнат на другия ден и тя искаше да бъде готова за раздаването на дрехите, които ще донесат. Едва когато потърка очите си, тя разбра, че светлината в трюма започва да отслабва. Бе дошла тук рано следобед по времето, когато повечето от жените избягваха да стоят в трюма заради горещината. Скоро щеше да й се наложи да запали лампа.
Изведнъж тя чу, че капакът на трюма се отваря и някой започва да слиза по стълбите. И се вцепени. Вероятно беше някоя от жените, но тя почувства, че сърцето й се сви от надежда, и страх, че може да е Гидиън.
Той я избягваше от онази нощ в каютата и се държеше с нея като с болна от някаква опасна заразна болест. Винаги когато се опиташе да говори с него по даден въпрос във връзка с жените, той й отвръщаше нехайно и продължаваше работата си.
Макар че неговото поведение я нараняваше, тя си казваше, че така е по-добре. Ако Пети успееше да избяга, тя скоро щеше да напусне това място и трябваше да си отиде неопетнена, както беше дошла тук. Но при условие, че намереше начин да убеди Гидиън да не насилва жените при избора им на съпрузи. Утре те трябваше да съобщят за кого ще се омъжат, а тя още не беше измислила начин как да предотврати това, за да даде на Пети достатъчно време да се върне заедно с Джордан.
В този момент краката на човека, който слизаше по стълбите се показаха през перилата на стъпалата. Вече ме сигурна, че не е Гидиън. Той не носеше пола. Не, това беше Ан Морис и докато слизаше надолу, Сара обезпокоена видя, че тя плаче.
Щом я съзря, Ан се втурна към нея и нови сълзи потекоха по лицето й.
— О, госпожице Уилис, какво да правя? Как да изтърпя това?
Сара прегърна дребната женичка.
— Хайде, хайде, скъпа, какво има? За Пети ли ти е мъчно?
Тя разпитва Ан известно време, за да открие какво не е наред, но след като разбра, Сара още повече се разтревожи. Един от пиратите ухажвал Ан и тя се боеше, че на другия ден ще я принудят да се омъжи за него.
— Той е много мил, т… така поне ми изглежда — заговори тя накъсано, докато плачеше, — но… но… — После избухна в силни ридания.
— Но не е Пети — прошепна Сара.
Ан кимна с глава и се разплака още по-силно.
— Няма да допусна да се омъжиш за непознат! — зарече се Сара, като я притисна по-силно към себе си. После се загледа разсеяно. — Този смешен план на Гидиън да насели острова отива твърде далеч. Няма да го оставя да продължава така.
Като бършеше сълзите си с малките си юмруци, Ан запита:
— А какво ще направите?
— Ще видиш! — Сара тръгна бързо към стълбите. Беше време да си поговорят пак с Гидиън за тази глупост. Трябваше да го накара да разбере, че не може просто така да раздава жени на мъжете, като че са крадена стока. Тя нямаше да допусне това!
Когато двете с Ан слязоха от кораба, не се наложи да ходят далече, за да търсят Гидиън. Той разговаряше нещо с Барнаби и Сайлъс пред колибата си. Но когато тя застана пред тях, те прекъснаха разговора си.
— Какво искаш? — попита Гидиън навъсено, а по лицето му се четеше нетърпение.
Като изправи рамене, Сара срещна сърдития му поглед и също се намръщи.
— Престани с тази лудост да караш жените насила да си избират съпрузи. Не е ли достатъчно, че ти и твоите мъже ни докарахте тук насила? Трябва ли постоянно да тормозиш жените, като ги караш да се омъжват за хора, които почти не познават?
— Те имат избор.
Тя изсумтя.
— О, да, прословутият им избор! Трябва да си изберат съпруг или ти ще им го избереш! Но не могат да останат неомъжени, нали?
— Наистина ли някоя от тях иска да се лиши от съпруг, Сара?
Като се обърна към Ан, която нервно кършеше ръце зад нея, Сара издърпа младата жена напред.
— Някои жени искат точно това. Ан например. Тя… е оставила любимия си в Англия. И не е готова да прехвърли чувствата си към някой друг мъж.
— Оставила е любимия си в Англия ли? — повтори Гидиън саркастично. — Наистина ли? Или наскоро го е загубила, след като той отплава оттук и я изостави преди три дни?
Ан избухна в сълзи и избяга, а Сара се обърна към. Гидиън и го погледна с укор.
— Видя ли какво направи сега! За нейна изненада Сайлъс погледна Гидиън с неодобрение, после смукна дълбоко от лулата си.
— Не трябваше да казваш това, капитане. Това момиче е чувствително.
Барнаби опули очи и възкликна:
— Луиза толкова е размекнала Сайлъс, че почти не мога да го позная.