— Я престанете и двамата! — заповяда Гидиън, преди да насочи вниманието си отново към Сара. — Няма да променя решението си по този въпрос, Сара. Съжалявам, че Ан не е доволна, но не мислиш ли, че ще бъде по-добре да има мъж и деца, отколкото да въздиша по някакъв „любим“, който вероятно е забравил вече за нея?
— Да, точно това би казал един мъж! — Като скръсти ръце на гърдите си, Сара го погледна предизвикателно. — Пък и Ан не е единствената, която иска това, Гидиън. Някои от другите жени също не желаят да се омъжват за мъже, които почти не познават. Защо не им дадеш повече време?
— Време за какво? За да можеш ти да ги убедиш, че биха били по-щастливи като слугини в онзи забравен от Бога Нов Южен Уелс ли?
— За да се подготвят да бъдат добри съпруги. Нещастните жени не стават добри съпруги, независимо дали разбираш това, или не.
Внезапно вдъхновение я обзе. Той все говореше как ще превърнат Атлантис в чудесна общност, място, с което всички ще могат да се гордеят. А имаха нужна от жените за това, нали?
— Е, разбира се, твоите приятели може да не ги е грижа дали съпругите им са щастливи. Стига им да имат партньорки в леглото, предполагам, и не ги интересува дали ще участват в преобразуването на Атлантис или не.
Гидиън се намръщи и й хвърли убийствен поглед, като осъзна смисъла на думите й.
— Знаеш много добре, че ги интересува.
Тя повдигна рамене.
— Но не и всички мъже тук. Пък и защо жените ще се претрепват от работа да направят това място по-добро, като знаят, че не им се разрешават никакви свободи? Ще ги насилят да си изберат за съпрузи мъже, които цял живот са били престъпници, а сега изведнъж са решили да водят порядъчен живот. И въпреки това за тях изобщо не е важно какво мислят или чувстват жените. Единственото, което ги интересува, е да задоволяват физиологичните си нужди.
Дори Сайлъс се наежи при тези думи, а очите на Гидиън блеснаха гневно и той изсъска тихо:
— Прекаляваш, Сара!
Тя отвори уста да му възрази, когато някакъв глас прекъсна създалото се напрежение.
— Пожар! — извика някакъв мъж. Те се обърнаха и видяха един от пиратите, който тичаше откъм брега и изпод краката му летяха пръски. — Пожар в кухнята!
Сара и Гидиън се обърнаха назад едновременно. Сара първа видя тънката, сива струйка дим, която се издигаше в сумрака.
— По дяволите! — изруга Гидиън и като се обърна към Барнаби и Сайлъс, нареди на първия си помощник да събере мъжете. — Върви на борда на „Сатир“ и донеси всички кофи, които можете да намерите. И бързайте! Ако пожарът се разпространи към другите покриви, няма да можем да го изгасим.
Барнаби тръгна да изпълнява заповедта, а Гидиън започна да дава нареждания на другите мъже. Неколцина пирати и няколко жени вече идваха откъм брега и Сара, Гидиън и Сайлъс ги поведоха към кухнята тичешком. Сара чу близо до себе си тихата молитва на Сайлъс:
— Моля те, Господи, не допускай Луиза да е била в кухнята. Навсякъде другаде, но не и там. — Той оглеждаше крайбрежието, докато подтичваше, а лицето му бе страшно разстроено.
Като стигнаха до кухнята, видяха, че тя цялата е в пламъци.
— Луиза! — провикна се Сайлъс. Той се втурна към кухненската врата, но Гидиън го спря.
— Не можеш да влезеш, бе човек! Там е истинска пещ! Изведнъж Луиза се появи зад него и се хвърли в обятията му.
— Добре съм, Сайлъс, уверявам те — каза тя с приглушен глас, облегната на гърдите му, а той я притискаше силно и благодареше гласно на Бога, че я е спасил. — Не бях в кухнята, когато пожарът е започнал.
— Трябва да го потушим, преди да се разпространи и върху останалите колиби — нареди Гидиън.
— Много е късно за това — отвърна Сайлъс, като посочи една от съседните къщи и лицето му помръкна. Някаква искра от горящата кухня беше прехвръкнала и бе подпалила покрива й. — Времето беше много сухо тази седмица и всички колиби ще пламнат като слама.
— Къде се бавят тези загубени мъже с кофите? — запита Гидиън и изруга, докато гледаше към брега.
Сара проследи погледа му и забеляза чаршафите, които жените бяха прострели навън, за да съхнат днес следобед. Много от жените вече се щураха около кухнята и кършеха ръце.
— Жени! Вървете при онези чаршафи там, натопете ги във вода и ги донесете тук! И побързайте!
Гидиън погледна Сара одобрително.
— Добра идея. Може да ги използваме, за да гасим с тях пламъците. — Като свали ризата си и се запъти към океана, той нареди на останалите мъже: — Помогнете на жените! Трябва да потушим пожара, преди да се е разраснал!
Ан излезе от тълпата зад Сара, а по лицето й личеше, че е страшно угрижена.
— Какво да правим с децата, госпожице? Какво да ги нравим?