Когато погледна отново към него, очите му бяха впити в нея, както вълк гледа агне.
— Ела в моята кабина, Сара. Сега. Остани с мен през останалата част от нощта.
Тя го погледна изненадано и в началото не разбра какво й говори, тъй като главата й беше толкова замаяна от целувките му, че почти не можеше да разбере къде се намира. И все пак, когато думите му достигнаха до съзнанието й, тя отвори уста с намерение да откаже. Тогава срещна погледа му. Той изразяваше нужда по-силна от страст и противоречеше на всичките му твърдения, че не се поддава на промени. Да, той я желаеше, но и се нуждаеше от нея, макар че все още не го съзнаваше. Като видя, че тя се колебае, устните му се свиха болезнено.
— Да, предполагам, че една истинска лейди не би направила това!
В гласа му прозвуча толкова наранена гордост и такъв гняв, че когато я пусна и се накани да си тръгне, тя възкликна, без да се замисли:
— Грешиш!
Той обърна поглед към нея и очите му я загледаха, изпитателно.
Под разголващия му поглед, тя съжали за думите си.
— Аз… исках да кажа…
— Няма да те оставя да си вземеш думите назад. Не тази вечер.
Той не й даде повече никаква възможност да протестира, да се оплаква или дори да проговори. Вдигна я на ръце, а на лунната светлина ясно се открояваше суровата и строга извивка на устата му и се четеше страстното желание в погледа му. Докато тя все още го гледаше с очи, широко отворени от изненада, а сърцето й биеше до пръсване, той прекоси палубата и портала при квартердека.
Когато няколко секунди по-късно видя полуотворената врата на неговата каюта, тя цялата пламна. Мили Боже, какво правеше? Нима бе напълно изгубила ума си? Беше допуснала един пират да я отнесе в леглото си! О, да, пират… който целуваше като бог и я караше да изпитва усещания, каквито не бе изпитвала никога в живота си. Тя не беше луда, а просто уморена да се бори, копнееше за допира на неговите ръце и не искаше да противостои на собствените си желания.
Той отвори с крак вратата и я внесе вътре, а после я затвори пак с крак. Резето щракна злокобно и падна. Тя свенливо огледа каютата, в която бе влизала само два пъти. Пламъкът, който гореше в лампата край леглото му, проблесна за миг, после лумна по-силно, като потрепваше в такт с полюляването на кораба и обагряше със златиста светлина пурпурночервената копринена покривка и мастиленочерните калъфки на възглавниците… същата тази пурпурна покривка, върху която вероятно стотици жени са му показвали благоразположението си.
Сърцето й заби до пръсване. Не би трябвало да бъде тук, не и с него! Не биваше и тя да бъде една от тези жени.
Или можеше? Тя вдигна очи към лицето му, като търсеше някакъв признак, който да й покаже, че тази нощ означава за него нещо повече от още едно завоевание. Но щом той прикова очи в нейните, дори този въпрос престана да я измъчва. Тя бе напълно завладяна от напиращото му желание, което отговаряше напълно на собствената й палеща нужда.
Като продължаваше да я гледа с пламнал поглед, той я остави да стъпи на земята, толкова близо до леглото, че тя се докосна с коляно до него, докато се мъчеше да запази равновесие върху полюляващия се под.
— Обърни се с гръб към мене! — каза той с рязък глас.
Тя не знаеше защо, но се подчини на заповедта му. Когато ръцете му развързаха корсажа й, невероятна тръпка разтърси тялото й… тръпката на очакването. Той я събличаше като мъж, който знае точно какво да прави. Вялата й девическа рокля се свлече на пода и тя остана само с батистената си долна риза.
Едва когато той започна да смъква и ризата от раменете й и оголи гърдите й, тя изпадна в минутна паника. Макар да бе разголвал гърдите й и преди това, никога не го беше правил по толкова дързък начин. И, разбира се, никога в такава компрометираща обстановка. А това като че направи сливането им неизбежно.
Когато той започна да смъква ризата й надолу по бедрата, тя хвана китките му с двете си ръце и прошепна:
— Гидиън, моля те… искам да ти кажа, че аз никога… аз… аз съм…
— Девствена си. — Той я обърна с лице към себе си, а изражението на лицето му беше толкова сериозно, че сърцето й заби до пръсване. — Мислиш, че не знам ли? Никога досега една жена не се е борила така упорито, за да запази добродетелта си. Но сега няма нужда да се бориш повече.
Той плъзна ръката си нагоре по тялото й и обхвана голата й гръд, като с въртеливо движение галеше зърното й, докато тя тихо простена.