После с плавно движение той мушна пръста си дълбоко в нея и тя тихо изохка. След това започна бавно да го плъзга нагоре-надолу… вън… вътре… вън… вътре. Тя се движеше и полюляваше с ритъма на ръката му, а когато не можеше да издържа повече на блесналите му очи отново скриваше лицето си върху рамото му.
Косите й докосваха неговата буза, която миришеше дим и пепел. Въпреки че се бе къпал, след като се бях борили с пожара, от него все още се разнасяше миризмата на Принца на изкушението — на пламъци, пепел и сяра.
Но това нямаше значение. Той бе застанал пред портите на ада и я викаше с ръка да мине през тях, а тя се бе завтекла натам, без да мисли повече. Бог да й прости, тя го желаеше. Желаеше го повече, отколкото бе искала каквото и да е друго в света. Беше се запътила към своята гибел още онзи ден в гората и тази вечер само щеше да последва своята съдба.
Той се докосваше до бузата й, а устните му търсеха нейните и се впиваха в тях с диво настървение, което още повече засилваше нейната страст. Езикът му имитираше движенията на пръста му, като влизаше и излизаше от нея. Тя чувстваше неговата възбуда между краката си, но не можеше да й обърне голямо внимание, защото бе изцяло обсебена от неговите страстни и влудяващи движения. Изведнъж той прекъсна целувката им и започна да диша тежко и гърлено. Косата й се разпиля по лицето му и нови странни звуци се отрониха от устните й. Напорът на неговата силна, космата гръд срещу нейните сега изострено чувствителни гърди само увеличаваше тези приятни усещания. Той я докара до кулминацията на същото онова удоволствие, което бе предизвикал у нея и предишния път, после рязко отдръпна ръката си.
Слаб вик на протест се отрони от устата й, преди да може да го заглуши и тя изведнъж отвори очи.
Дяволита усмивка играеше по лицето му.
— Не и този път, скъпа. Този път ще достигнем заедно върха.
Когато тя го загледа, без да разбира за какво й говори, той я вдигна от скута си и отново я положи върху леглото по гръб, после се изправи до нея. Като откопча токата на колана си, свали го и го захвърли настрани. Тя чу как катарамата издрънча на пода някъде по средата на каютата, после той разкопча копчетата на панталона си и го свали.
Тя почти безмълвно прошепна само едно „О!“, като го видя напълно гол. Значи така изглеждаха мъжете! Тя не беше сигурна, че някой е можел да я подготви за това как изглежда Гидиън без дрехи. Неговият стегнат корем с белег върху него… пъпът му, обграден с черни косми… неговите силни бедра с изопнати мускули, които свидетелстваха за многото часове, през които е трябвало да пази равновесие на клатещата се корабна палуба, всичко това я стресна, но наред с това предизвика у нея изгарящо желание.
Но най-смайващото за нея беше онова, което се намираше между краката му. Напълно възбуден, той можеше да стъписа всяка жена. И щеше да вкара това в нея? Та той ще я убие!
— Не мога… не мога… — промълви тя, вдигна очи към лицето му, като отчаяно се мъчеше да го накара да разбере. — Не мога да направя това!
После се надигна, седна в постелята и се пресегна да вземе една възглавница, с която да прикрие тялото си, но той беше по-бърз от нея. Качи се на леглото, коленичи до нея и тя се уплаши, че ще се присмее на страховете й. Вместо това той вдигна към устата си свитата й в юмрук ръка и започна да целува пръстите й, докато те се отпуснаха и се разтвориха.
Но преди да разбере какво възнамерява да прави, той придърпа ръката й и я постави върху набъбналата си мъжественост. Тя се опита да се отскубне, но той сви пръстите й.
— Виждаш ли? — промърмори той с напрегнат глас. — Не е толкова страшно, нали? Това е само плът. А тя те желае и мястото й е в тебе.
Той придвижи ръката й, като я накара да почувства изопнатата, мека кожа, която покриваше твърдата му мъжественост. Когато ръката му се дръпна от нейната, пръстите й продължиха да се плъзгат нагоре-надолу.
— Ще полудея, ако продължаваш да правиш това, скъпа. Прекалено съм готов за тебе. — Той я погледна и се усмихна. — И ти си готова за мен.
Когато тя отвори уста да възрази, че това, което иска той, й невъзможно, той я целуна, а ръцете му я стиснаха толкова силно, че тя почти престана да диша. И преди да разбере, той вече нагласяше тялото й под себе си и разтваряше краката й с коленете си.
После проникна в нея. Тя ахна от навлизането му и откъсна устата си от неговата, изплашена до смърт.
— Няма нищо — прошепна той с успокояващ глас. — Отпусни се, скъпа, отпусни се сега.
— Какво би трябвало да направя? — продума тя изплашено. Усещаше го прекалено много вътре в себе си, над себе си, около себе си. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна и покорена.