Една черна къдрица от косите му падна върху челото му и му придаде дяволски вид, но в следващите му думи нямаше нищо лукаво.
— Не знам — промълви той някак неуверено. — Досега, не съм се любил с девственица.
Той проникна още малко навътре в нея и тя се вцепени.
— Чудесно, няма що! — каза тя притеснено, докато усещането за неговия напор нарастваше в нея. — Значи си новак в тази работа.
Устните му леко се изкривиха, като че потулиха една усмивка. Или едно изохкване.
— Не се безпокой. Ще се оправя и в тази ситуация.
Той проникна още малко навътре в нея, после спря внезапно, а погледът му стана необичайно сериозен, докато я гледаше напрегнато.
— Знаеш, че ще те заболи малко, като пробивам химена ти, нали?
Тя кимна безгласно.
— Вярваш ли ми, че ще се опитам да ти причиня колкото може по-слаба болка?
Всички мускули на лицето му бяха изопнати до крайност от усилията, които полагаше да прониква бавно в нея, а очите му светеха от напиращо желание. Но той сдържа страстта си, докато чакаше нейния отговор. Това я успокои повече от всичко друго. Макар че беше пират, той нямаше да я нарани преднамерено.
Въпреки че се опасяваше, че би могъл да я нарани наистина дълбоко.
— Вярвам ти — прошепна тя.
— Добре — каза той и проникна изцяло в нея. Някаква моментна остра болка я прониза, достатъчно силна, за да нададе вик. Той го заглуши с устата си, като я целуваше, докато тя се отпусна отново. После започна да се движи в нея с продължителни и бавни тласъци. Отначало тя се чувстваше стегната и неподготвена. После неговото хлъзгащо се движение я възбуди отново и нови пламенни усещания я завладяха изцяло. Почувства, че се разтваря и отпуска за него, подобно на корабно платно, което се развява, за да посрещне мощния порив на вятъра, насочен срещу него и в него.
Той лежеше върху нея, а очите му бяха сини като небето и бурни като морето.
Всичко това приличаше едновременно на сладък рай и на мъките в ада. Струваше й се, че го притежава, но то не беше достатъчно… че го желае, но прекалено много. Почти без да съзнава какво прави, тя впи пръсти в ръцете му, за да го привлече по-близо до себе си. Той изохка сладострастно и нарасналото му желание се изписа по пламналото му лице, докато постепенно ускоряваше ритъма на движенията си. Сега той започна да се движи настървено в нея, като че се боеше, че би могъл я изгуби, а тя заби нокти в ръцете му, за да устои на бурята. Изпитваше чувството, че той прониква до глъбините на сърцето й. Корабът ги люлееше, движенията му я разтърсваха, а поривът му ставаше все по-мощен, все повече увеличаваше напрежението в нея, докато тя извика от неудържимото си желание за него.
— Мили Боже! — промълви той, докато я обладаваше с дива страст, подобно на митично чудовище, яхащо вълните. — Господи, Сара… моя Сара… да, моя Сара…
Тя извиваше главата си назад към възглавниците, докато напрежението в нея нарастваше и я караше да стене от удоволствие и да се напряга все по-силно и по-силно, за да се слее с неговото тяло.
— Да… о, да… Сара… — почти извика, почти изстена той и проникна в нея до краен предел.
Конвулсивни тръпки разтърсиха тялото му, когато експлодира в нея. Достигнала кулминацията на насладата си, тя сякаш пропадна в празното пространство.
Като изстена от удоволствие под него, тя за момент си помисли, че той най-после беше изпълнил обещанието си. Беше я развратил. И за неин безкраен срам, тя бе изпитала голяма наслада. Значи беше порочна, наистина порочна.
О, колко прекрасно беше да си порочен!
Глава 19
Едва е отвързала лигавчето и малката си престилка, когато хората започват да викат: „Госпожицата скоро ще се омъжи!“ Страшно смешно! Те искат да пи лишат от всички удоволствия в живота точно когато сме започнали да им се наслаждаваме.
Сара сънуваше, че Гидиън стои до нея пред един олтар и изглежда много красив и напълно като англичанин. Косата му е подстригана ниско до ушите под високата филцова шапка, а сабята му я няма. Облечен е с модерен черен фрак от плътен, изключително качествен тъмносин плат, нейната рокля е от блестяща бяла коприна, а на главата си носи шапчица с къдрички, обшита с панделка и накичена с букетчета от портокалови цветове.
Но когато се оглежда наоколо, църквата е пълна с каторжнички и пирати, които играят хазартни игри, пият и оскверняват светото място. Пред отворените врати на църквата тя вижда Питър и Джордан, но те не могат да влязат. Само я поглеждат с презрение и пренебрежение, преди да й обърнат гръб.