Тя се втурва към тях, но Гидиън я хваща за ръката и й нарежда да не мърда от мястото си. Изведнъж фракът му изчезва и под него се показват кожената му жилетка и сабята и тя разбира, че през цялото време е бил с тях.
— Тук ти е мястото сега! — провиква се той, погледът му е отнесен и студен, а пръстите му грубо стискат ръката й. — Мястото ти е при нас! Ти си вече една от нас!
— Но аз трябва да говоря с брат си… трябва да видя Джордан… моля те, пусни ме да видя брат си…
Тя се събуди и чу собствения си глас, който нашепваше името на Джордан. Трябваше да минат няколко минути, докато разбере, че сънува, и още толкова, за да осъзнае къде се намира. Като разтърси главата си, за да се прояснят мислите й, тя седна в празното легло и като огледа каютата на Гидиън, вълна от срам я заля и бузите й поруменяха. Мили Боже, тя беше гола в неговото легло!
Рой спомени от предишната нощ изплуваха пред очите й — Гидиън, когато я принуди да признае, че го желае… втория път, когато се бяха любили, а той я бе придумал да легне върху него и тя да диктува ритъма… и как после се бе почувствала задоволена, морна и почти унесена в сън, докато той я държеше плътно в прегръдките си.
Добре, че поне не се беше събудила в обятията му. Нямаше да може да понесе това. Миналата нощ й се бе сторило съвсем естествено да му се отдаде. Разправията им преди това, пожарът… всичко бе допринесло, за да ги тласне един към друг.
Но сега при ярката утринна светлина, тя смяташе, че е било грешка. Огромна грешка! Пети щеше да дойде скоро с Джордан. Как щеше да ги погледне в очите, като знаеше, че е обезчестила себе си и семейството си?
Тя, разбира се, не можеше да каже това на Гидиън. И, нямаше да може да му обясни защо е проявила такава слабост миналата нощ… и защо не може да продължава да бъде все така слаба. Той нямаше да разбере защо не могат повече да бъдат любовници.
Разбира се, при условие че той иска това. А може и да не го желае вече. Той дори не й бе казал, че иска да се ожени за нея.
Тя смръщи вежди. Не че тя искаше да се омъжва за него. Не, разбира се. И както беше видно от съня й, ако се омъжеше за него, щеше да направи още по-голяма грешка.
Тя бързо се измъкна от чаршафите, по които личеше аленочервеното петно — доказателство, че е загубила невинността си. Тя спря за момент да го погледне. Свършено, всичко беше свършено! Тя никога вече нямаше да бъде девица.
Но сега нямаше време да се тревожи за това. Трябваше да се облече и да излезе от каютата, преди той да се е върнал и да я е накарал да забрави добрите си намерения. Като все още усещаше някакво смъдене между краката си, тя погледна към пода, за да вземе долната си риза, но не я видя никъде. И започна да я търси като обезумяла. Дрехите й бяха изчезнали.
— Това ли търсиш? — чу се някакъв глас от прага на каютата.
Тя се обърна и сърцето й заби до пръсване. Гидиън стоеше пред каютата, закачил на пръста си ризата й. Беше облечен със сив панталон и снежнобяла риза, разкопчана почти до кръста. На сутрешната светлина изглеждаше изключително красив, очарователен и толкова мъжествен, че дъхът й секна. Проклет да е този мъж! Защо трябваше да бъде толкова привлекателен?
— Помислих, че може да избягаш, докато ме няма затова си позволих да прибера дрехите ти. — Погледът му се плъзна подчертано бавно по дължината на голото й тяло. — Сега разбирам, че хрумването ми е било гениално.
Тя се изчерви до корените на косите си. Едно бе да стои пред него съблечена през нощта, когато той бе опиянен от страст. Съвсем друго бе да стои гола на дневна светлина. А ако някой от моряците му влезеше в салона? Колко унизена щеше да се почувства!
Тя протегна ръка.
— Моля те, Гидиън, дай ми я!
Той бавно влезе в каютата и затвори вратата след себе си. Усмихнат, закачи ризата й на кукичката при вратата, после тръгна към нея.
— Не още. Искам да те погледам на сутрешна светлина. Има достатъчно време да се облечеш по-късно.
— Но… но…
Той уви ръката си около талията й, за да я привлече по-близо към себе си. Очите му отново се изпълниха с познатия блясък, който бе съзирала всеки път, когато я погледнеше миналата нощ. И за неин най-голям срам, тя почувства, че се размеква и овлажнява под изгарящия му поглед.
— Добро утро — промълви той, като наведе главата си към нея.
— Моля те, Гидиън…
— Точно така, скъпа. Кажи: „Моля те, Гидиън… още, Гидиън… Желая те, Гидиън.“
— Ах, ти, нахален…
Той заглуши думите й с дълга, жадна целувка, която я накара да пламне от страст. Когато накрая се дръпна, тя стоеше безмълвна, очакваща ласките му и той се усмихна.