— Струва ми се, че въобще нямам право на избор — отговори тя уклончиво. — Предпочитам да не се омъжвам въобще, но ти няма да позволиш това. А ако не избера теб, ти каза, че ще ми избереш някого, което значи, че или трябва да те избера за съпруг, или ти ще ми се натрапиш за такъв. Значи е същото, нали?
С блеснали от гняв очи той сви ръцете си в юмруци и ги пусна надолу.
— Значи би предпочела по-скоро да не се жениш въобще, отколкото да се омъжиш за мене? Дори и след това, което изживяхме заедно миналата нощ, не ме смяташ за достатъчно добър, че да станеш моя съпруга, така ли?
— Не е заради това, Гидиън! — Но когато той я загледа напрегнато и явно очакваше някакво обяснение, тя остана безмълвна. Не можеше, разбира се, да му каже истината — че скоро очаква да бъде отведена от острова. След дълго мълчание все пак прошепна: — Защото… защото… още не съм готова. Бракът е нещо окончателно. Ако имах право на избор, нямаше да се омъжа след толкова кратко запознанство.
— Ама че напредничаво мислене! — каза той с неприкрит гняв. — Значи, да отдадеш девствеността си на един мъж е по-малко важно от това да се омъжиш за него! — Той я изгледа продължително, а очите му бяха мрачни и гневни. После погледът му стана студен и непроницаем. — Много добре. Няма да се омъжиш след толкова кратко запознанство. Разбира се, че не бих те принудил на това.
После натъпка ризата в панталоните си и тръгна към вратата.
— Почакай! Какво значи това? Какво искаш да кажеш? Без да продума нищо, той отвори вратата, взе някакъв вързоп с дрехи и ги хвърли в каютата.
— Ето. Това са дрехите, които поръчах да ти донесат от Сан Николао. Облечи ги. Очаквам те на палубата след половин час. — И преди тя да може да го запита каквото и да било друго, той изчезна.
Тя гледаше към затворената врата и чувстваше някаква смущаваща празнина в гърдите си. Какво беше направила? И какво се канеше да направи той сега? Не трябваше да му се отдава миналата нощ. Това беше грешка, пълен провал! И как, за Бога, щеше да се измъкне сега от тая бъркотия?
Гидиън стоеше на квартердека половин час по-късно, а лицето му беше помръкнало, докато оглеждаше събралата се тълпа и търсеше Сара. Къде беше тя? Трябваше да присъства на тази сбирка.
Щом щеше да прави такава жертва, тя трябваше да бъде уведомена. В крайна сметка правеше го само заради нея и нейните скъпоценни жени. Сигурен беше, че никой друг нямаше да бъде доволен от неговото известие. Неговите моряци щяха да вдигнат шум до Бога.
Но това не го интересуваше. Той беше направил своя избор и възнамеряваше да го осъществи до край, дори ако по този начин би ядосал хората си. Пък и това, което правеше, щеше да ги улесни, независимо какво ще си помислят сега.
Той пак огледа тълпата. Сега хората изглеждаха съвсем различни от миналия път, когато бе застанал на квартердека, за да им говори. Вярно, че настроението им беше все така мрачно, заради пожара миналата нощ. Но това пък ги беше сближило невероятно много. Жените се държаха по-непринудено с мъжете, а мъжете бяха станали по-внимателни. Някои от тях стояха по двойки, а това му харесваше. Сара може би нямаше да го одобри, но неговият план бе проработил.
Изведнъж обектът на неговите мисли изникна изпод квартердека и го погледна с ужасени очи. Пулсът му се ускори, докато я гледаше както каютен помощник оглежда първата си жена. Тя беше облякла бялата бродирана блуза на местните островитяни и надиплената лилава пола, които бе накарал неговите хора да купят за нея. Изглеждаше чудесно с тях, косата й беше пусната свободно по раменете, вятърът развяваше тънкия памучен плат и го прилепваше към краката й, а останалото можеше да бъде допълнено от въображението. След като се бяха любили, би трябвало да престане да изпитва това безразсъдно желание към нея. Но не беше така. Това, че я бе притежавал, дори влоши нещата. Той я желаеше отново, дори сега, в момента. Иронията на съдбата в дадения случай го накара да преглътне мъчително. След всички тези години, когато се бе надсмивал над английските благородници, да желае сега толкова страстно една от тях, беше истински удар за гордостта му.
Но той не беше толкова глупав да допусне гордостта да го възпира в преследването на онова, което желаеше, а сега той искаше Сара… искаше я в дома си, в леглото си. Той беше вече направил своя избор. Сега трябваше само да я убеди и тя да го избере.
Като отклони погледа си от нея, той започна да оглежда групата пред себе си. Беше време да направи първата крачка към осъществяването на своя план.
— Добро утро. Щастлив съм да ви кажа, че всички оцеляхме от пожара. Не загубихме нито един човек. — Той се наведе напред и се хвана за перилата. — Изгубихме всичките си жилища миналата нощ, но не смятам да прекратим работата си. Един човек — той спря за малко и за момент хвърли поглед към Сара, а след това се обърна отново към групата. — Един човек ме накара да разбера, че си заслужава да се борим за Атлантис. — Чу се одобрителен шепот сред неговите моряци, а към тях се присъедини и малка част от жените.