Выбрать главу

— Сега, след като и останалите мъже се върнаха от Сан Николао, — продължи той, — имаме повечето от необходимите материали, за да построим нови жилища. Онова, което не са докарали, вероятно ще можем да набавим от острова тук.

Той изпъчи рамене. Сега идваше трудната част.

— Госпожица Уилис каза, че жените са съгласни да ни помагат в тази работа. Затова реших да им разреша нещо като компенсация за тяхната помощ. — Той направи пауза. — Давам им още един месец, за да си изберат съпрузи.

В началото се възцари тягостно мълчание. После тих ропот се разнесе сред моряците му, а помръкналите им лица изразяваха неодобрение. Барнаби го погледна, като че го смяташе за полудял, а Сайлъс беше изненадващо спокоен. Гидиън вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.

— Знам, че някои от жените са намерили вече подходящите за тях мъже и ако желаят да се омъжат, могат да го направят. Но на другите жени, тъй като ще бъдем заети със строителството, ще бъде честно да не създаваме допълнителни усложнения с брачен живот, докато ни помагат в работата.

Накрая той се осмели да погледне към Сара. Тя стоеше с отворена уста. Ан изтича към нея, а по лицето й цъфтеше усмивка, но Сара само го гледаше изумена. За негова изненада по нищо не личеше, че се смята за победителка. Като че по лицето й бе изписано само някакво смайване, което бавно се превърна в благодарност.

Той отклони погледа си от нея. Нямаше за какво да му е благодарна, но тя не осъзнаваше това. По един или друг начин тя щеше да бъде негова. Може би беше лудост да иска да се ожени за нея, като се има предвид миналото му. Но само по този начин щеше да я спечели. Тя вече се чувстваше виновна за това, че се бяха любили. Той го разбра по очите й тази сутрин. Единственият начин да заличи това чувство на вина беше да се ожени за нея.

— Сега ще спим на борда на кораба — продължи той, — освен ако някои от вас не искат да разпънат палатки или да прекарват вечерите на плажа под звездите. Иначе всичко остава същото като преди. Мъжете трябва да продължат да се отнасят с уважение към жените и да почитат съпругите си. Съгласни ли сте с това?

Той замълча като очакваше, че ще се надигне буря от протести. Но с изключение на няколко незначителни мърморения, неговите моряци изглежда се бяха примирили с нареждането му. Вероятно и те бяха разбрали, че така е най-разумно. Може би се бояха, че ще изникнат разногласия с жените. И очевидно всички се нуждаеха от повече време, за да се нагодят едни към други.

— Барнаби ще отговаря за нещата, свързани със строителството, Сайлъс ще надзирава разтоварването на платнохода. А по отношение на жените ще се съветвам с госпожица Уилис с какво могат да бъдат полезни те. Това е всичко. Свободни сте.

Като слизаше надолу по стълбите на палубата, той се огледа за Сара, но жените я бяха обградили и й задаваха някакви въпроси. После забеляза Барнаби, който се беше запътил към него с навъсено лице. Гидиън го изчака да дойде при него.

— Какво, по дяволите, ти става? — запита Барнаби по-нахакано от друг път. — Първо се съгласи да изпратиш половината от хората ни за покупки, а сега отлагаш сватбите. Казвам веднага да се оженим за тези жени, да приключим с този въпрос, а след това да мислим за построяването на жилищата.

— Да, но и двамата с теб знаем какво е твоето отношение към жените — апострофира го Гидиън. — Спиш с тях и после ги зарязваш. Е, един мъж може да се държи така с любовниците си, Барнаби, но не и със съпругата си.

— Ти пък откога знаеш как трябва да се отнася един мъж със съпругата си? Кога за последен път си имал любовница повече от един месец?

— Прав си, така е. — Гидиън погледна над рамото на Барнаби към мястото, където стоеше Сара, чиито коси блестяха на сутрешното слънце като пламтящи ленти. — Но смятам да си променя отношението.

Барнаби проследи погледа му и свъси вежди.

— Знаех си аз! Пак тази жена! Влязла ти е под кожата. — След като Гидиън не отговори нищо, Барнаби продължи: — За нея ли смяташ да се жениш? Наистина ли мислиш, че тази вироглава моралистка ще те избере?

Гидиън потисна усмивката си при това не много уместно определение за Сара.

— След известно време ще ме избере. Бъди сигурен в това.

— А, значи такава била работата! Оставяш си време, за да ухажваш благородната дама. В такъв случай значи ние, останалите, няма да можем да се домогваме до нея.