Гидиън погледна изпитателно Барнаби.
— Нали току-що я отхвърли като вироглава моралистка?
— Някои мъже обичат моралистките.
Гидиън изведнъж побесня.
— Не и когато мога да попреча на това! Кажи и на останалите мъже, че Сара Уилис е моя. Не разрешавам никой да я целува дори по бузата, ясно ли е?
Барнаби вдигна ръце, че е съгласен и се предава.
— Разбира се, капитане, разбира се! Не се безпокой. Никой не е толкова глупав да се опитва да задигне твоята жена.
„Твоята жена!“ Тези думи му харесаха.
— Добре. А сега, извинявай, но трябва да поговоря с нея. Като каза това, той остави Барнаби и се отправи към мястото, където стоеше Сара, увлечена в разговор с Луиза.
— Луиза, ще ни оставиш ли за малко, ако обичаш? — рече той, когато двете жени се обърнаха и го погледнаха. — Трябва да говоря със Сара насаме.
— Разбира се — промърмори Луиза, но той забеляза, че тя продължава да го наблюдава, докато се отдалечаваше.
Той смръщи вежди и тя, уплашена от гневното му изражение, тръгна забързано надолу по палубата. Гидиън насочи вниманието си към Сара.
— Тази жена никога не те изпуска от очи. Каква ти е, покровителка ли?
— Просто се тревожи за мене.
— Е, вече не е нужно да се тревожи. Сега аз ще се грижа за теб.
Мила усмивка се появи на лицето й.
— Да, видях. Наистина, Гидиън, беше много мило от твоя страна, че ни даде още време. Но няма да съжаляваш за това. Ще бъде по-добре за всички ни. Ще видиш.
Той я погледна напрегнато.
— И за теб ли?
Тя се изчерви.
— Да, разбира се — отговори и отклони погледа си, като докосваше с пръсти медальона, който носеше постоянно на врата си. — Трябва да говоря с теб по един въпрос, Гидиън. Искам… да ти кажа… че това, което се случи миналата нощ… не смятам, че трябва да се повтаря.
— Имаш предвид пожара ли? — попита той, като нарочно се правеше, че не е разбрал. Не можеше да проумее как тя е в състояние да му каже подобно нещо, особено след големия жест, който току-що бе проявил.
Тя отново вдигна очи към него.
— Знаеш много добре, че не говоря за пожара. Искам да кажа… не бива да спим заедно. Не е прилично…
— Малко е късно да се безпокоиш за приличието, не е ли така?
— Може би. Но… все пак мисля, че не трябва… да повтаряме миналата нощ. — Той я погледна, като се направи, че не я разбира, но тя продължи: — Ако смятаме да се женим, трябва да се опознаем по-добре, а не е подходящо да го правим в леглото. Защото… не мога да мисля както трябва, когато се любим…
— Добре.
— Не е добре! Бракът е решение за цял живот. Искам да го взема с бистра глава.
— Аз мога да ти я проясня — промърмори той и тръгна към нея.
Тя се дръпна назад и заяви:
— Не точно това исках да кажа. Стремиш се да ме накараш да забравя всичко друго, освен теб. И докато се осъзная, ще съм омъжена. Не мислиш ли, че мога да съжаля, да се чудя как съм направила това. Не желая да се случи такова нещо. Искам да съм уверена в това, което правя, като се съглася да стана твоя жена.
Дяволите да я вземат! Защо все трябва да обмисля всичко? Защо не може да бъде като другите и да се радва, когато един мъж я е накарал да се влюби?
Но изведнъж си спомни нещо. Точно така бе постъпила майка му и ето до какво нещастие бе довело това! Не, Гидиън не искаше тази история да се повтори. Не желаеше Сара да съжалява някой ден, че се е съгласила да се омъжи за него.
И все пак, да му се не види, това съвсем не значеше, че не бива да я докосва, да я целува или да я люби. Щеше да й даде достатъчно време да си помисли, но защо понякога да не се наслаждават един на друг. Той само трябваше да я накара да разбере, че и тя го желае както той нея.
— Добре, Сара. По-добре е да се опознаем един друг. Ще възстановяваме Атлантис, ще разговаряме и няма да се докосваме, щом така желаеш. — Като видя изплашения й поглед, той понижи глас: — Но не мисля, че наистина го искаш. Въпреки това съм съгласен да те оставя сама да стигнеш до това заключение.
Той направи пауза, за да й даде време да разбере какво е казал. Когато продължи, гласът му се бе превърнал в тих шепот:
— Но искам да те предупредя нещо. Когато си промениш решението, а това ще стане, ти ще си тази, която ще дойдеш при мен. Защото следващия път, когато се любим, ти трябва да го поискаш.
После, като събра всичките сили, които му бяха останали, той й обърна гръб и си тръгна.
Глава 20