Събуди се от веселото цвъртене на птици, отвори очи и видя зелени листа и слънчева светлина. Лежеше абсолютно неподвижно, движеше единствено очите си. Видя каменна стена. Намираше се в пещера, недалеч от входа й. Усети миризма на готвено — неописуем аромат — и понечи да седне.
Остра болка прониза всяка част от тялото му. Той изпъшка и отново се отпусна по гръб.
— Бавно, приятелю — разнесе се нечий глас. Сансон го доближи отзад. — Много бавно. — Наведе се и му помогна да се изправи.
Хънтър видя първо дрехите си. Панталоните му бяха така накъсани, че едва ги позна; през дупките се виждаше, че и кожата му не е в по-добро състояние. Ръцете и гърдите му бяха разранени. Той оглеждаше тялото си, сякаш беше някакъв чужд, непознат предмет.
— И лицето ти не е от най-красивите — рече Сансон и се разсмя. — Мислиш ли, че ще можеш да ядеш?
Хънтър понечи да отговори. Лицето му бе изтръпнало, сякаш носеше маска. Докосна бузата си и напипа дебела кора съсирена кръв. Поклати глава.
— Не искаш храна? Тогава пийни малко вода.
Сансон взе една бъчонка и му помогна да отпие. Хънтър с облекчение откри, че не го боли, когато гълта, но устните му бяха безчувствени, когато докосваха бъчонката.
— Не прекалявай — рече Сансон. — Не прекалявай.
Останалите също дойдоха.
Чифутина беше широко ухилен.
— Трябва да видиш гледката.
Хънтър внезапно изпита прилив на въодушевление. Искаше да види гледката. Вдигна натъртената си ръка към Сансон и той му помогна да се изправи. Това се оказа мъчително. Зави му се свят, когато болката го прониза през краката и гърба. После се почувства по-добре. Облегна се на Сансон, направи една крачка и трепна от болка. Изведнъж се сети за губернатор Алмънт. Помисли си за вечерта, когато се беше пазарил с него за рейда срещу Матансерос. Тогава бе така самоуверен, така спокоен, така дързък. Опита се да се усмихне жално при спомена. Но пак го заболя.
После гледката се разкри пред него и той моментално забрави за Алмънт, болежките и измъченото си тяло.
Намираха се пред входа на малка пещера, високо на източния ръб на хребета Лерес. Под тях бяха заоблените зелени скатове на вулкана, които се спускаха на повече от хиляда фута, за да изчезнат в гъстата тропическа джунгла. На самото му дъно имаше широка река, която се вливаше в залива при крепостта Пунта Матансерос. Спокойната вода в залива искреше на слънцето около галеона, привързан под прикритието на крепостта. Всичко беше изложено като на длан и Хънтър си помисли, че това е най-прекрасната гледка на света.
21.
Сансон даде на Хънтър още глътка вода от бъчонката, след което дон Диего каза:
— Капитане, трябва да видиш и още нещо.
Малкият отряд тръгна нагоре по полегатия склон към хребета, който бяха изкачили предишната нощ. Движеха се бавно заради Хънтър, който изпитваше болка на всяка крачка. Когато погледна към ясното безоблачно небе, той изпита и друга болка. Знаеше, че е направил сериозна и едва ли не фатална грешка, като бе заповядал да изкатерят скалата по време на бурята. Можеха да изчакат и да го направят на следващата сутрин. Беше действал прибързано и необмислено и сега се ругаеше за решението си.
Когато приближиха хребета, дон Диего приклекна и погледна предпазливо на запад. Останалите сториха същото, като Сансон помогна на Хънтър. Хънтър не разбираше защо са тези предпазни мерки — докато не погледна над отвесната пропаст към джунглата и залива зад нея.
Там бе хвърлил котва бойният кораб на Казала.
— Проклет да съм — тихо прошепна той.
Приклекналият до него Сансон кимна.
— Късметът е с нас, приятелю. Корабът пристигна на зазоряване. И оттогава е в залива.
Хънтър видя гребна лодка, превозваща войници към сушата. На плажа имаше десетки испански войници в червени мундири, претърсваха брега. Казала ясно изпъкваше в жълтата си туника и ако се съдеше по разпаленото му ръкомахане, раздаваше заповеди.
— Претърсват плажа — рече Сансон. — Разбрали са какъв е планът ни.
— Но бурята… — започна Хънтър.
— Да, бурята със сигурност е заличила всички следи от присъствието ни там.
Хънтър си помисли за брезентовия клуп, който бе паднал от крака му. Той сигурно все още бе в подножието на скалата, но войниците вероятно нямаше да го открият. За да стигнат дотам, трябваше да бъхтят цял ден през гъстата джунгла. Нямаше да го направят, ако не намереха доказателства, че някой е слизал на плажа.