После видя мрачната физиономия на Сансон и се стъписа, а пръстите на убиеца се сключиха около врата му.
Сансон се спусна по друга стълба под спалното отделение. Стигна до задния товарен отсек, който се оказа заключен и закован. По катинарите имаше печати и той се наведе в тъмното да ги разгледа. Върху жълтия печат се мъдреха короната и котвата на монетния двор в Лима. Значи тук имаше сребро от Нова Испания. Сърцето му подскочи радостно.
Върна се на палубата и се изкачи на надстройката на кърмата, недалеч от руля. Отново чу тихото пеене, но все още не можеше да открие откъде точно идва. Спря и се заслуша. Пеенето внезапно спря и се разнесе напрегнат глас:
— Que pasa? Que esta vous?
Сансон погледна нагоре. Естествено! На наблюдателния пост на гротмачтата стоеше човек, който гледаше към него и остро попита:
— Que esta vous?
Сансон знаеше, че испанецът не може да го разгледа добре, затова отстъпи назад в сенките.
— Que? — объркано каза онзи.
В тъмното Сансон извади арбалета си, опъна стоманената тетива, сложи стрела и се прицели. Испанецът слизаше по въжената стълба, като ругаеше ядосано.
Сансон стреля.
Ударът откъсна испанеца от въжетата; тялото му прелетя над десет ярда в тъмнината и падна във водата с тих плясък. Друг звук не последва.
Сансон обходи празната задна палуба и след като се увери, че е сам, хвана руля. Миг по-късно видя Лазю и Мавъра да се качват на палубата при носа. Погледнаха към него и му махнаха ухилени.
Корабът беше в ръцете им.
Хънтър и дон Диего се бяха върнали при погреба и нагласяха дълъг фитил към буретата с барут. Сега действаха бързо, защото когато приключиха с оръдията, вече се развиделяваше.
Дон Диего събра буретата на малки групички из помещението.
— Така трябва да бъде — прошепна той. — Иначе ще има само една експлозия, а ние не искаме това.
Отвори две бъчонки и пръсна черния барут по пода. Накрая остана доволен и запали фитила.
В същия миг от двора се чу вик, последван от втори.
— Това пък какво е? — попита Диего.
Хънтър се намръщи и отвърна:
— Може би са открили мъртвите стражи.
Отвън се чуха още викове и тропот на бягащи хора. Този път различиха думата, която се повтаряше отново и отново:
— Pirata! Pirata!
— Корабът явно е пристигнал — каза Хънтър и хвърли поглед на фитила, който съскаше в ъгъла на помещението.
— Да го изгася ли? — попита Диего.
— Не. Остави го.
— Не можем да останем тук.
— След няколко минути отвън ще настъпи суматоха. Тогава ще избягаме.
— Само дано настъпи по-скоро — отбеляза Диего.
Виковете отвън се засилиха. Чуваше се тропот на стотици хора. Гарнизонът бе вдигнат по тревога.
— Ще проверят погреба — нервно рече Диего.
— Рано или късно — съгласи се Хънтър.
В същия миг вратата рязко се отвори и Казала влезе със сабя в ръка. Видя ги.
Хънтър извади една от десетките саби, подредени по рафтовете покрай стената.
— Върви, Диего — прошепна той и Чифутина се втурна навън в мига, когато острието на Казала се удари в оръжието на Хънтър. Двамата започнаха да обикалят помещението, като се дебнеха.
Хънтър отстъпваше.
— Англичанино — изсмя се Казала. — Ще нахраня кучетата си с тялото ти.
Хънтър не отговори. Балансираше сабята в ръка, за да свикне с тежестта й.
— А държанката ми — продължи Казала — ще вечеря с тестисите ти.
Продължиха да се обикалят предпазливо. Хънтър примамваше Казала навън, по-далеч от съскащия фитил, който испанецът още не бе забелязал.
— Страх ли те е, англичанино?
Хънтър отстъпи назад, почти до вратата. Казала атакува. Хънтър парира и продължи да отстъпва. Казала атакува отново и това го изкара на двора.
— Ти си един вонящ страхливец, англичанино.
Вече и двамата бяха навън. Сега Хънтър атакува сериозно Казала и испанецът се изсмя от удоволствие. Известно време се биха мълчаливо, като Хънтър непрекъснато се отдалечаваше от погреба.
Наоколо цареше суматоха, войници тичаха и крещяха. Всеки от тях можеше да убие Хънтър в гръб. Сам се излагаше на огромна опасност и Казала внезапно разбра причината за това. Прекъсна боя, отстъпи назад и погледна към погреба.
— Ах ти, син на мръсна английска свиня…
Затича се към погреба и в този миг първата от експлозиите го погълна в бушуващ бял пламък и изпепеляваща жега.