Екипажът на „Касандра“, който тъкмо навлизаше в тесния вход на залива, видя експлозията и нададе радостни викове. Ендърс обаче се мръщеше. Оръдията на Матансерос все още си бяха на мястото — виждаше дългите им цеви, подаващи се през бойниците на каменната стена. На червената светлина на пламъците от погреба ясно се виждаха разчетите, които ги подготвяха за стрелба.
— Бог да ни е на помощ — промърмори той. „Касандра“ вече бе точно срещу батареите. — Бъдете готови, момчета. Днес ще опитаме гюлетата на доновете.
Лазю и Мавъра също видяха експлозията от предната палуба на галеона. Видяха и как „Касандра“ навлиза в залива покрай крепостта.
— Майко Божия! — промълви Лазю. — Не са се погрижили за оръдията. Не са се погрижили за оръдията.
Дон Диего беше извън крепостта и тичаше към водата. Не спря, когато погребът експлодира със съкрушителен гръм. Не се запита дали Хънтър е все още вътре. Не си помисли каквото и да било. Тичаше с всички сили към водата, а дробовете му сякаш щяха да изгорят.
Хънтър се оказа в капан в крепостта. Испанските патрули отвън влизаха през западната порта и той не можеше да се измъкне оттам. Казала не се виждаше никъде. Хънтър се затича на изток от погреба, към една ниска каменна постройка, с намерението да се изкатери на покрива й и оттам да прескочи стената.
Когато стигна до нея, беше нападнат от четирима войници, които го притиснаха към вратата, и той се принуди да се заключи вътре. Вратата бе от тежки греди и противниците му я заблъскаха с все сили, но напразно.
Огледа се. Намираше се в квартирата на Казала, ако се съдеше по богатата мебелировка. В леглото лежеше тъмнокосо момиче. То го изгледа с ужас и дръпна чаршафите към брадичката си, щом Хънтър се втурна през помещението към задните прозорци. Бе стигнал до средата на стаята, когато тя каза на английски:
— Кой сте вие?
Изумен, Хънтър закова на място. Акцентът й бе подчертано аристократичен.
— Вие пък коя сте, по дяволите?
— Лейди Сара Алмънт от Лондон — отвърна тя. — Държат ме в плен тук.
Долната челюст на Хънтър увисна.
— Съберете си дрехите, мадам.
В същия миг един от прозорците се пръсна и Казала се стовари на пода със сабя в ръка. Беше почернял от експлозията. Момичето изпищя.
— Обличайте се, мадам — каза Хънтър, щом кръстоса сабя с испанеца. Видя я как забързано навлича пищна бяла рокля.
Казала дишаше тежко, докато се биеше. Беше обхванат от отчаяние и ярост, и от нещо друго — може би страх.
— Англичанино… — започна той поредната си язвителна подигравка, но точно тогава Хънтър запрати сабята си през стаята. Острието прониза Казала в гърлото. Той изхриптя, отстъпи назад и рухна на стола до тежкото украсено писалище. Наведе се напред и се замъчи да извади сабята. В тази поза сякаш изучаваше картите върху писалището. По тях закапа кръв, от гърлото на Казала се разнесе гъргорене и той се свлече на пода.
— Да се махаме — каза жената.
Хънтър й помогна да излезе през прозореца, без да се обърне повече към трупа на Казала.
Застанаха на северната страна на бруствера. Земята беше на тридесет стъпки под тях — отъпкана почва с жилави растения. Лейди Сара се вкопчи в него и рече:
— Много е високо.
— Нямаме друг избор — отвърна той и я бутна. Тя полетя с писък, а Хънтър погледна назад и видя „Касандра“ да влиза в залива, точно пред основната батарея на крепостта. Артилерийските разчети бяха готови за стрелба. Хънтър скочи. Момичето още лежеше на земята и се държеше за глезена.
— Ранена ли сте?
— Не много зле, предполагам.
Изправи я на крака и преметна ръката й през раменете си. Придържаше я, докато тичаха към водата. Точно тогава първите оръдия откриха огън по „Касандра“.
Оръдията на Матансерос стреляха серийно, през една секунда. Всяко се разби секунда преди следващото, пръскайки горещ барут и парчета бронз във въздуха и принуждавайки артилеристите да залегнат. Едно след друго големите оръдия отскочиха назад и замлъкнаха.
Артилеристите бавно се изправиха на крака и с изумление се приближиха до топовете. Разглеждаха пръснатите дупки за запалването и заговориха възбудено.
И тогава един след друг се задействаха зарядите под лафетите. Разлетяха се трески и оръдията рухнаха върху камъните. Последното се затъркаля по бруствера, а ужасените войници побързаха да се махнат от пътя му.
На по-малко от петстотин ярда от брега „Касандра“ влезе невредима в пристанището.