Испанският кораб вече беше по-близо, на по-малко от четиристотин ярда от левия борд, но се намираше под лош ъгъл и не можеше да се развърне за стрелба.
Мина минута, после още една.
Испанският кораб отново бе под контрол, бизанмачтата с платната и такелажа се носеше във водата зад него.
Носът се завъртя по посока на вятъра. Правеше обходна маневра и искаше да излезе от слабата дясна страна на Хънтър.
— Проклет да съм — изруга Ендърс. — Знаех си, че е хитро копеле!
Испанският кораб се изравни за стрелба и залпът не закъсня. От такова малко разстояние се оказа ужасно ефективен. Около Хънтър заваляха греди и въжета.
— Не можем да понесем повече — тихо рече Лазю.
Хънтър си мислеше абсолютно същото.
— Колко оръдия са готови? — извика той.
Намиращият се под него дон Диего погледна към палубата.
— Шестнайсет!
— Значи ще стреляме с шестнайсет — каза Хънтър.
Нов залп ги улучи с ужасяващи последици. Корабът се разпадаше.
— Мистър Ендърс! — изрева Хънтър. — Пригответе се за обръщане!
Ендърс го изгледа невярващо. Обръщането сега означаваше галеонът да мине пред носа на испанския кораб — при това много близко до него.
— Пригответе се за обръщане! — отново изкрещя Хънтър.
— Готови за обръщане! — извика Ендърс.
Изумените моряци се хвърлиха към въжетата и яростно се заопитваха да ги разплетат.
Бойният кораб приближаваше.
— Триста и петдесет ярда — съобщи Лазю.
Хънтър почти не я чу. Вече не го интересуваше разстоянието. Погледна през мерника обвития в дим профил на испанския кораб. Очите му пареха и се пълнеха със сълзи. Примигна, за да ги махне, и отбеляза мислена точка върху корпуса на неприятеля. Ниско, непосредствено зад линията на носа.
— Готови за обръщане! Към подветрената страна! — изрева Ендърс.
— Готови за стрелба! — извика Хънтър.
Ендърс беше изумен. Хънтър го знаеше и без да го поглежда. Не откъсна очи от мерника. Смяташе да стреля, докато се извършва маневрата. Беше нещо нечувано, абсолютна лудост.
— Едно! — извика Хънтър.
През мерника видя как корабът му завива срещу вятъра, за да обърне и да се насочи към испанеца…
— Две!
Галеонът сега се движеше бавно, мерникът пълзеше едва-едва по мъгливия профил на бойния кораб. Покрай предните оръдейни люкове, последвани от голо дърво…
— Три!
Мерникът изпълзя към целта, но беше прекалено високо. Изчака галеонът да се спусне надолу — знаеше, че в същия момент бойният кораб ще се издигне малко и ще оголи по-голяма част от фланга си.
Чакаше, без да смее да си поеме дъх, без да смее да се надява. Испанският кораб леко пое нагоре и…
— Огън!
Корабът му отново се разтърси от мощния залп. Беше разпокъсан; Хънтър го чу и усети, но не можеше да види нищо. Изчака димът да се разсее и корабът да се изправи. Погледна.
— Майко Божия! — промълви Лазю.
В испанския кораб нямаше никаква промяна. Хънтър беше пропуснал целта.
— Проклет да съм в ада — изруга Хънтър и си помисли, че в думите му има странна истина. Всички бяха прокълнати и запратени в ада. Следващият залп на испанците щеше да ги довърши.
— Благороден опит — обади се дон Диего. — Благороден и храбър.
Лазю поклати глава и целуна Хънтър.
— Светците ще ни опазят — рече тя. По бузата й се стече сълза.
Смазващо отчаяние обхвана Хънтър. Бяха пропуснали последния си шанс. Той бе провалил всички. Нищо не им оставаше, освен да вдигнат белия флаг и да се предадат.
— Мистър Ендърс — извика той. — Вдигнете белия…
Замръзна — Ендърс танцуваше зад руля, пляскаше се по бедрата и се смееше гръмогласно.
После отдолу се разнесоха радостни викове. Артилеристите ликуваха.
Да не би всички да бяха полудели?
До него Лазю изпищя радостно и започна да се смее гръмко като Ендърс. Хънтър се обърна към испанския кораб. Видя как носът се вдига от една вълна — и пред очите му зейна грамадна дупка, с диаметър седем или осем фута, под ватерлинията. След това носът отново се заби във водата, скривайки пораженията.
Едва имаше време да осъзнае видяното, когато от надстройката на носа забълва дим. Кълбетата се появиха стряскащо внезапно. В следващия миг над водата проехтя експлозия.
Бойният кораб изчезна в огромно огнено кълбо, когато пламъците достигнаха барутния погреб. Взривът беше толкова силен, че „Ел Тринидад“ се разтресе. Последва втори и трети, испанският кораб се разпадаше пред очите им, за секунди. Хънтър видя откъслечни картини от унищожението — рухващи мачти; полетяло във въздуха оръдие, сякаш сграбчено от невидими ръце; целият корпус на кораба сякаш се сви в себе си, след което избухна навън.