Нещо в това място накара Хънтър да постави постове около кораба и пръснатите лагерни огньове на екипажа. Каза си, че мярката е с цел да заздрави дисциплината сред моряците, но в действителност имаше лошо предчувствие. На четвъртата вечер, по време на вечеря, определи постовете за през нощта. Ендърс щеше да поеме първата смяна; той самият щеше да пази втори, а Белоус трябваше да го смени. Изпрати човек да уведоми Ендърс и Белоус. Морякът се върна час по-късно.
— Прощавай, капитане — рече той. — Не мога да открия Белоус.
— Как така не можеш да го откриеш?
— Няма го никакъв, капитане.
Хънтър огледа шубраците покрай брега.
— Заспал е някъде — рече той. — Намерете го и ми го доведете. Ще има да съжалява.
— Слушам, капитане — отвърна мъжът.
Но при претърсването на залива не откриха нито следа от Белоус. В сгъстяващия се мрак Хънтър прекрати издирването и събра хората си около огньовете. Преброи тридесет и четирима, в това число испанските пленници и лейди Сара. Заповяда им да не се отдалечават от огньовете и избра друг, който да поеме смяната на Белоус.
Нощта мина без произшествия.
На сутринта Хънтър поведе група да търсят дървесина. На Безименния нямаше дървета, затова той потегли с десет въоръжени мъже към по-близкия остров на юг. Поне от разстояние той приличаше на техния и Хънтър не очакваше да намерят нещо.
Но се чувстваше длъжен да провери.
Акостира на източния бряг и поведе отряда си към вътрешността, проправяйки си път през гъстите кактуси, които закачаха и късаха дрехите им. Изкачиха едно възвишение преди пладне и оттам направиха две открития.
Първо, ясно се виждаше следващият остров по веригата, която се простираше на юг. Във въздуха се издигаха половин дузина тънки струйки дим — островът несъмнено бе обитаем.
По-интересни обаче бяха покривите на някакво село покрай западния бряг на острова, на който се намираха. Доколкото можеше да се прецени оттук, постройките имаха грубия вид на испански аванпост.
Хънтър предпазливо поведе хората си към селото. С готови за стрелба мускети те се запромъкваха от кактус на кактус. Когато бяха съвсем наблизо, един от хората му неволно натисна спусъка; гърмежът отекна и се понесе по вятъра. Хънтър изруга и зачака в селото да настане паника.
Не последва нищо. Нямаше никакви признаци на живот.
След кратко изчакване поведе хората си към селото. Почти незабавно разбра, че мястото е изоставено. Къщите бяха празни. Хънтър влезе в първата, но не откри нищо, освен Библия на испански и две проядени от молци одеяла, застилащи груби счупени легла. Тарантули забързаха към тъмните ъгълчета.
Хънтър излезе на улицата. Хората му тихомълком минаваха от къща на къща, но излизаха с празни ръце и клатеха глави.
— Може би са били предупредени за идването ни — предположи един моряк.
Хънтър поклати глава.
— Виж залива.
В залива имаше малки лодки, привързани на плиткото, които се поклащаха на слабите вълни. Ако селяните бяха побягнали, със сигурност щяха да го направят по вода.
Нямаше смисъл да изоставят лодки.
— Вижте тук — каза друг моряк, който стоеше на плажа.
Хънтър отиде при него. В пясъка имаше дълги и дълбоки бразди — следи от тесни лодки или може би канута, издърпани на сушата. А също и множество отпечатъци от боси стъпала. И някакви червеникави петна.
— Това кръв ли е?
— Не зная.
В северната част на селището имаше църква, скована грубо като останалите постройки. Хънтър и хората му влязоха. Вътре всичко беше разбито и стените бяха оплискани с кръв. Тук бе имало клане, но не много скоро. Бяха минали най-малко няколко дни. От вонята на засъхнала кръв им се догади.
— Какво е това?
Хънтър отиде до моряка, който се взираше в някаква кожа на земята. Беше жилава и люспеста.
— Прилича на крокодилска.
— Да, но откъде е.
— Не оттук — каза Хънтър. — Тук няма крокодили.
Вдигна кожата. Беше на голямо животно, дълго най-малко пет фута. Малко карибски крокодили достигаха такива размери; крокодилите от блатата във вътрешността на Ямайка бяха само три или четири фута.
— Одрана е преди доста време — каза Хънтър.
Огледа внимателно кожата. Около главата имаше пробити дупки, през които минаваше ремък от сурова кожа, сякаш е била носена на нечии рамене.