— Чували ли сте за лейди Сара Алмънт?
— Не.
— Съвсем нищо ли?
— Не и до този момент — отвърна Сансон. — Съществува ли такава персона?
— Така значи — каза Хаклет и хвърли бърз поглед към Хънтър. — Мистър Хънтър твърди, че я е спасил от Матансерос и я е довел тук жива и здрава.
— Не е имало такава жена с него, когато напусна Матансерос — каза Сансон. — Ако позволите да предположа, вероятно мистър Хънтър е нападнал английски търговски кораб и я е пленил, за да оправдае злодеянията си.
— Какво удобно стечение на обстоятелствата — каза Хаклет. — Но защо не сме чули нищо за въпросния търговски кораб?
— Вероятно Хънтър е убил всички на борда, след което го е потопил — отвърна Сансон. — На връщане от Матансерос.
— И един последен въпрос. Спомняте ли си за буря на дванадесети и тринадесети септември?
— Буря? Не, господа. Нямаше никаква буря.
Хаклет кимна.
— Благодаря, мистър Сансон. Можете да си вървите.
— За мен бе чест — каза Сансон и напусна помещението.
Вратата се затвори с глух екот. Настъпи дълго мълчание. Членовете на трибунала се обърнаха към Хънтър, който трепереше и бе побелял от ярост, но въпреки това се мъчеше да запази самообладание.
— Мистър Хънтър — каза Хаклет, — можете ли да се сетите за някои подробности, които да обяснят несъответствието между историята, която ни разказахте, и показанията на мистър Сансон, когото така високо уважавате, както сам се изразихте?
— Той е един лъжец, сър. Противен долен лъжец.
— Съдът е готов да разгледа подобно обвинение, ако можете да го запознаете с подробности, които да послужат като доказателство във ваша полза, мистър Хънтър.
— Имам само честната си дума — рече Хънтър, — но можете да намерите убедителни доказателства от самата лейди Сара Алмънт, която ще опровергае приказките на французина във всяко отношение.
— Със сигурност ще я призовем като свидетел — каза Хаклет. — Но преди да го направим, остава още един озадачаващ въпрос. Атаката срещу Матансерос, била тя оправдана или не, се е състояла на двадесет и първи септември. Вие се върнахте в Порт Роял на двадесети октомври. Човек може да предположи, че подобно забавяне за пиратите означава, че са отплавали до някой затънтен остров, за да скрият награбеното съкровище и така да измамят краля. Какво е вашето обяснение?
— Бяхме въвлечени в морско сражение — каза Хънтър. — След това три дни се борихме с ураган. Спряхме за ремонт на един остров при Бока дел Драгон за четири дни. А след като вдигнахме отново платна, бяхме нападнати от кракен…
— Моля за извинение. Имате предвид чудовище от дълбините?
— Да.
— Колко изумително. — Хаклет се разсмя и останалите членове на трибунала се присъединиха към смеха му. — Въображението ви при опитите си да обясните това едномесечно забавяне заслужава моите адмирации, ако не и доверието ми.
Изпълняващият длъжността губернатор се обърна в стола си.
— Повикайте за показания лейди Сара Алмънт.
— Лейди Сара Алмънт!
Миг по-късно, бледа и изпита, лейди Сара влезе в залата, положи клетва и зачака въпросите. Хаклет се загледа в нея с най-загрижена физиономия.
— Лейди Сара, първо бих искал да ви посрещна с добре дошла в колония Ямайка и да ви се извиня за крайно неприятните обстоятелства, които са първото ви преживяване в този район.
— Благодаря, мистър Хаклет — отвърна тя с лек поклон. Нито веднъж не погледна към Хънтър. Това го обезпокои.
— Лейди Сара — каза Хаклет, — за този трибунал стана много важно да научи дали сте била заловена от испанци и след това спасена от капитан Хънтър, или сте заловена именно от капитан Хънтър. Можете ли да ни осветлите по този въпрос?
— Да.
— Моля, направете го.
— Бях на борда на търговския кораб „Интрепид“, плаващ от Бристол за Порт Роял, когато…
Гласът й замря. Последва дълго мълчание. Погледна към Хънтър. Той се взря в очите й; в тях се четеше страх, какъвто не бе виждал никога досега.
— Продължете, ако обичате.
— … когато забелязахме испански кораб на хоризонта. Той откри огън по нас и бяхме заловени. Бях изненадана да открия, че капитанът на испанския кораб е англичанин.
— Имате предвид обвиняемия Чарлз Хънтър, който в момента стои пред нас?
— Да.
— Моля, продължете.
Хънтър почти не чу останалия й разказ — как я качил на галеона, след което избил английския екипаж и подпалил кораба. Как бил казал на лейди Сара, че ще твърди, че я е спасил от испанците, за да оправдае нападението си срещу Матансерос. Тя даваше показанията си с писклив, напрегнат глас, говореше бързо, сякаш искаше всичко това да приключи колкото се може по-скоро.