Хаклет се разсмя от облекчение.
— Както виждаш, не е толкова просто — рече той. — А сега ми дай тези пистолети, Емили.
Приближи прекалено много и тя стреля отново, като този път го улучи в слабините. Хаклет остана на крака. Направи още една крачка и се озова толкова близо до нея, че можеше почти да я докосне.
— Винаги съм те мразил — каза й той със съвсем непринуден тон. — Още от първия ден, когато те срещнах. Помниш ли? Казах ти „Добър ден, мадам“, а ти ми отговори…
Пристъпът на кашлица го прекъсна и той рухна на пода, превит от болка.
Кръвта вече се просмукваше през дрехите му.
— Каза ми… Каза… Ох, проклети да са черните ти очи, жено… боли… каза ми…
Залюля се напред-назад на пода, притиснал слабините си, с изкривено от болка лице, затворил очи. Застена в такт с люлеенето.
— Ааа… ааа… ааа…
Тя седна в леглото и пусна пистолета на чаршафа. Беше толкова горещ, че дулото му изгори плата. Тя бързо вдигна оръжието и го хвърли на пода, после отново погледна съпруга си. Той продължаваше да се люлее и стене, а после спря и погледна към нея.
— Довърши ме — прошепна й през зъби.
Тя поклати глава. Пистолетите бяха празни; не знаеше как да ги зареди отново, дори да имаше още барут и сачми.
— Довърши ме — повтори той.
Завладяха я противоречиви чувства. Осъзна, че той няма да умре скоро, отиде до масичката, наля чаша бордо и се върна при него. Повдигна главата му и му помогна да отпие. Хаклет пи малко, после яростта му взе връх и я отблъсна с окървавена ръка. Силата му бе изненадваща. Емили падна назад, на нощницата й имаше кървав отпечатък от дланта му.
— Проклета кралска кучка — прошепна той и отново се залюля. Вече беше погълнат от болката и сякаш изгуби представа за присъствието й.
Емили се изправи, наля си бордо и отпи, без да сваля поглед от него.
Половин час по-късно тя все още стоеше до масата, когато в стаята влезе Хънтър. Хаклет бе още жив, но с пепеляво лице, движенията му бяха мудни, само от време на време се свиваше в спазъм. Лежеше насред огромна локва кръв.
Хънтър извади пистолета си и тръгна към него.
— Не — рече тя.
Той се поколеба, след което отстъпи настрани.
— Много любезно от ваша страна — каза мисис Хаклет.
37.
На 23 октомври 1665 г. присъдата над Чарлз Хънтър и екипажа му по обвинение в пиратство и разбойничество беше отменена от адмиралтейски съдия Люишъм на закрита сесия със сър Джеймс Алмънт, възстановеният губернатор на колония Ямайка.
На същото заседание командир Едуин Скот, главен офицер на гарнизона на Форт Чарлз, беше обвинен в държавна измяна и осъден на смърт чрез обесване на следващия ден. Бяха приети личните му признания в писмен вид с обещание за смекчаване на присъдата. След като писмото беше написано, неизвестен офицер застреля Скот в килията му във Форт Чарлз. Извършителят така и не беше установен.
За капитан Хънтър, превърнал се вече в сензация в града, оставаше още един проблем — Андре Сансон. Французинът го нямаше никакъв и се говореше, че е избягал в планините във вътрешността. Хънтър обяви, че ще плати щедро за всякакви вести за Сансон, и още същия следобед получи изненадващи новини.
Беше отседнал в „Черния глиган“ и не след дълго една стара повлекана поиска да говори с него. Хънтър я познаваше — въртеше бардак, името й беше Симънс. Изглеждаше доста нервна, когато пристигна.
— Говори, жено — рече той и й поръча чаша ром, за да се отпусне.
— Ами, сър — каза тя, отпивайки от рома, — миналата седмица в Порт Роял дойде един мъж на име Картър, много болен.
— Да не е морякът Джон Картър?
— Същият.
— Продължавай — подкани я Хънтър.
— Каза, че бил спасен от английски пощенски кораб от Сейнт Китс. Забелязали огън на малък необитаем остров и когато спрели да разберат какво е, намерили въпросния Картър изоставен и го прибрали.
— И къде е той сега?
— О, избяга, избяга. Много се страхуваше да не срещне онзи френски злодей, Сансон. Сега е из хълмовете, но ми разказа историята си доста подробно.
— И каква е тя? — попита Хънтър.
Собственичката на бардака бързо разказа чутото. Картър бил на борда на слупа „Касандра“, натоварен с част от съкровището на галеона и командван от Сансон. Попаднали в свиреп ураган, корабът се разбил във вътрешния риф на някакъв остров и повечето от екипажа загинали. Сансон събрал останалите, спасили съкровището и им заповядал да го заровят на острова. След това построили лодка от отломките на разбития кораб.